Братя Грим - Бялата змия

Видял момъкът принцесата и бил толкова заслепен от голямата й хубост, че забравил всяка опасност. Застанал пред царя и поискал ръката на дъщеря му.

Завели го незабавно на морския бряг и пред очите му хвърлили във водата един златен пръстен. После царят му заповядал да извади тоя пръстен от морското дъно и добавил:

— Ако изплуваш без него, ще те хвърлят вързан във водата и ти ще се удавиш.

На всички им било жал за хубавия момък, но го оставили сам на морския бряг. Стоял той и размислял какво да прави и изведнъж видял, че към него плуват три риби — и то точно онези, на които бил спасил живота. Едната от тях държала в устата си мида, която сложила на брега пред краката на момъка; той я вдигнал, отворил я и видял в нея пръстена.

Зарадвал се много, занесъл го на царя и очаквал, че той ще му даде обещаната награда. Но гордата принцеса, като чула, че момъкът не е от царско потекло, отблъснала предложението му и поискала да бъде изпълнено друго нейно желание. Тя слязла в градината и разпиляла из тревата десет чувала, пълни с просо.

— Длъжен е да събере просото до утре, преди да изгрее слънцето — рекла тя, — и не бива да се загуби нито зрънце.

Седнал момъкът в градината и се замислил как да изпълни това желание, но не можал нищо да измисли. Седял, потънал в скръб, и чакал да дойде утрото, за да го отведат на смърт.

Но когато първите слънчеви лъчи озарили градината, видял наредени един до друг десетте чувала, пълни догоре, и нито зрънце не било изгубено. През нощта пристигнал царят на мравките с хиляди и хиляди мравки — благодарните живинки събрали най-старателно просото и напълнили чувалите.

Принцесата слязла в градината и видяла с изненада, че момъкът изпълнил каквото му била поръчала. Но все още не могла да усмири гордото си сърце и казала:

— Макар че изпълни двете ми желания, няма да стане мой съпруг, докато не ми донесе ябълка от дървото на живота.

Не знаел момъкът къде расте дървото на живота, но тръгнал на път; решил да върви, докато го държат краката, макар че не се надявал да го намери. Вървял, вървял, пребродил три царства. Една вечер стигнал до една гора и легнал под едно дърво да спи. Ала преди да го обори сънят, чул някакъв шум в клоните и в ръката му паднала една златна ябълка. В същия миг от клоните се спуснали три гарвана и гракнали:

— Ние сме трите гарванчета, които ти спаси от гладна смърт. Като пораснахме и чухме, че търсиш златната ябълка, прелетяхме над морето, стигнахме чак до края на земята, където расте дървото на живота, и ти донесохме тази ябълка.

Зарадвал се много момъкът, тръгнал обратно по същия път и занесъл златната ябълка на хубавата принцеса. Сега вече тя не знаела как да му откаже. Разделили си ябълката на живота и я изяли заедно. В същия миг сърцето й се изпълнило с любов към него, те се оженили и заживели весело и щастливо до дълбоки старини.

© Димитър Стоевски, превод от немски

Brüder Grimm

Die weiße Schlange,

Сканиране и разпознаване: Анани Младенов

Публикация:

Братя Грим — Приказки

Превод — Димитър Стоев

Илюстрации — Антония Дончева

Редактор — Петя Дочева

Технически редактор — Иван Додов

Издателство — „Св.св. Кирил и Методий“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2435]

Последна редакция: 2007-04-29 13:46:38