Йоан Григореску - Момчето и кондорът

Мъжът, който дотича, бе въоръжен с дълъг прът, завършващ накрая с кука.

— Къш, къш! — крещеше той с всички сили и размахваше пръта. — Къш, проклетнико!

Замахна и удари по клетката. Кондорът стремително се хвърли върху железните пръчки. В миг Филип усети, че всичко може да свърши зле, и изскочи навън. Храбростта на човека, защитен от железни пръчки, му се стори глупава, а безсилието на птицата — унизително. Разплака се и с всички сили започна да дърпа баща си от клетката.

— Ти, кутре такова, защо се тикаш в ноктите на това чудовище? Нима си мислиш, глупчо, че съм те отгледал, че съм страдал с тебе само за да те разкъсат на парчета?

Преди да започне работа в зоологическата градина, бащата на Филип беше метач в транспортното депо. А в зоологическата градина попадна случайно.

Веднъж отишъл на цирк да погледа смешници и разни екзотични животни. На томболата там продавали стара камила, която вече не можела да излиза на арената. Изтеглили точно неговия билет. Печалбата на камила управлението на цирка смятало за шега. Щом Ципцип (такъв му бил прякорът) разбрал, че след представлението камилата я очаква пустинята на смъртта, поискал да му дадат печалбата. На съдържателя не му оставало нищо друго освен да отстъпи и тъй Ципцип се озовал на улицата със старата камила. Размислял какво да прави с болното чуждестранно животно.

Започнал да я храни с хляб и мляко. Камилата ядяла и пиела за двама, кашляла и кихала като човек и гледала стопанина си с доверие в очите, но да мре не се и сещала.

След няколко седмици камилата започнала видимо да пълнее. Ципцип издържал така цялата зима и една нощ я извел извън града, метнал се на последния трамвай с решението завинаги да изостави своя повереник.

Камилата, сякаш отгатнала намерението му, се спуснала след нощния трамвай и разбудила заспалите вече хора. Тогава някой го посъветвал да я подари на зоологическата градина. След това Ципцип решил завинаги да остане сред животните и започнал работа като гледач в зоологическата градина. Там намерил своя истински дом и спечелил малко имущество: оженил се за стара мома, която му родила син. Жена му умряла при раждането. Нарекъл сина си Филип и го отгледал с помощта на ветеринарния лекар, който два пъти седмично идвал в зоологическата градина да преглежда животните.

Филип бил тихо дете. Още нямал две години, когато баща му на шега го сложил в торбата на австралийското кенгуру, чието малко било умряло. Филип се почувствал тъй добре там, че дори заспал. По-късно се люлеел между гърбиците на камилите, лазел по шията на жирафа, качвал се на щрауса, плувал между бобрите и видрите, играел си с мечето.

Така растеше момчето и за света извън оградата на зоологическата градина знаеше малко. Не обичаше хиените и влечугите. С бенгалския тигър Пандит разговаряше от съответно разстояние, но двете малки на Сиера, злата и опасна лъвица, станаха партньори в игрите му, а многобройното семейство на маймуната Маргиоли от Ява го смяташе за роднина.

С течение на времето Филип се сдружи с кондора. Баща му се помири с тяхното приятелство, разбра, че между двете същества — хищната птица и слабото дете — съществува необяснима връзка.

Кондорът толкова свикна с Филип, че ядеше само това, което му носеше той. Това безпокоеше Ципцип. Той ненавиждаше хищната птица, страхуваше се от прищевките й и искаше да затвори клетката със здрав синджир и катинар, преди кондорът да изпробва силния си клюн върху крехката главица на синчето му.

Само че не успя да осъществи намерението си, тъй като в същия ден, когато реши да заключи завинаги клетката, в зоологическата градина се случи нещо непредвидено. Ципцип се мъчеше да отпрати Филип някъде и точно в този миг до тях се приближи брадат мъж.

— Какво правите? — запита той.

Ципцип чак тогава забеляза зад гърба му още един мъж, явно по-млад.

— Каквото дойде — отговори уклончиво и после добави: — Грижа се за животните. Това какво ви интересува?

— Трябва ни вашият кондор.

— За какво ви е? Не може да се яде, яйца не снася, защото е мъжки. Само може да го препарирате.

— Добре, добре — прекъсна го брадатият. — Колко искаш за него?

— Сбъркали сте адреса. Тук не е пазар, нито пък това е кокошка. Вижте само как ви гледа — с очи ще ви разкъса. Имам камила, стара е, но за препариране става…

— Имаме си камила в реквизита — засмя се по-младият. — Друга не ни трябва. Той е филмов режисьор — продължи той и посочи брадатия. — Ще снима филм, дългометражен, широкоекранен. Знаете ли какво е това?