Зейн Грей - Гърмящото стадо

След като Дън представи племенника си Ари Текс, двамата млади мъже силно се здрависаха и тримата тръгнаха към лагера. Том помогна на пътниците да настанят колата си на подходящо място и да я разтоварят. През време на тази работа върху пръстите на крака на Ари падна един денк.

— Ох! — извика той и потърка крака си с ръка, плъзгайки поглед из лагера на Хаднъл. Този поглед беше едновременно изненадан и очарован. — Не виждам ли една хубава, млада дама?

Том се извърна: бялата врата на Хаднъловия фургон очертаваше лицето на Сал и макар и отдалечени, Том забеляза как Сали Хаднъл и Ари Текс си размениха погледи.

— О, ла-ла — извика Том, който не можа да се сдържи.

— Вярно, това е млада дама — госпожица Сали Хаднъл, обаче не знаех, че тя…

— Чуваш ли, вуйчо Джет, в този лагер има момиче — каза Ари с уважение.

— Ние имаме тук три жени — каза Том. Дън погледна нататък.

— Това ме учудва. Не мислех, че Хаднъл ще мъкне жени… Никой ли от вас не познава граничната земя?

— Да, да, Пийлчак.

— И той допусна да дойдат жените?

— Не му е оставало нищо друго — отвърна Том.

— Хм, откога сте на реката?

— От два дена.

— Видяхте ли други групи?

— Не. Но Пийлчак казва, че има няколко групи наоколо.

Дън потърка брада със силната си дебела ръка. Той изглеждаше угрижен и замислен, изкашля се и започна да разправя:

— Да, вижте, Доун, ние сме от есента в тази област, пълна с бизони. И прекарахме тежко, много тежко. Есенният лов не бе нищо. Страшното бе отвъд, при Бразъс. Индианците от племето кайени ни преследваха. Не знаехме, че там е забранено да се стреля по бизони. Чиновниците ни отнеха кожите. А после започна пролетният отличен лов — на четиридесет мили оттук в западна посока. Бяхме събрали петстотин кожи и всичките ни откраднаха.

— Не може да бъде! — извика Том учуден. — Кой е толкова подъл да краде кожи?

— Кой? — изръмжа Дън и малките му очи засвяткаха.

— Ние не сме. Също и войниците не знаят. Те твърдят, че крадците били индианци. Аз съм на мнение обаче, че са с бяла кожа.

Том веднага усети сериозния тон на това съобщение — трудностите и опасностите на лова за кожи постепенно се очертаваха пред него.

— Ами вие би трябвало да уведомите Хаднъл и Пийлчак за тези истории — каза той.

Точно в този момент приятният глас на Сали извика:

— Том, Том, дали вашите гости не биха ли желали да хапнат нещо?

— Убеден съм, че не биха имали нищо против, госпожице, много любезно от ваша страна! — извика вместо него Дън.

Що се касае до Ари Текс, той изглеждаше напълно завладян както от мисълта за яденето, така и за близостта на една хубава, млада дама. Той изостави всякаква работа и се зае живо с тоалета си.

Дън и Том бяха вече седнали, преди да се яви Ари, който беше решил да направи значително впечатление.

— Госпожица Хаднъл — моят племенник Ари Текс — представи ги Дън с пресилена официалност.

— Как се казва? — запита Сали, като че ли не беше чула добре.

— Арвил Текс на вашите услуги, госпожице Хаднъл — отговори младият човек с грижливо произношение. — Радвам се много, че се запознах с вас.

Сали го изгледа с остър, недоверчив поглед и като се убеди, че не се подиграва, прояви леко смущение, оставяйки за после своята веселост.

Том скоро остави новодошлите да се занимават с лагерните си приготовления и се залови със своите задължения — охраната на лагера. Часовете минаваха. Към залез-слънце Том хвърли поглед към равнината. Оттам пристигаха Пийлчак и ловните му другари. Пийлчак мъкнеше с колата шестдесет и пет кожи. Точно на смрачаване от другата страна на реката се чу викът на коларя — изглежда колата изкачваше нанагорнището. Скоро се чу веселият вик на Хаднъл за вечеря.

Сега Том следеше разговорите с по-голям интерес, отколкото обикновено. Хаднъл ликуваше. Работата от този ден даде отлични резултати. За силния и издръжлив мъж нямаше непреодолими трудности. Той напомняше златотърсач, намерил първата жила. Лицето на Бърн Хаднъл изразяваше същите чувства като тези на бащата. Пийлчак мълчаливо дъвчеше и изглеждаше безразличен към това въодушевление. Стронгхърл трябваше да бъде глупак, за да не усети по кокетниченето на Сали съперничеството на Ари Текс. Този млад човек ядеше почти от ръката на Сали. Дън имаше тъжно лице, очевидно не беше още осведомил Хаднъл за многократните си теглила.

След вечерята в продължение на два часа мъжете опъваха кожите. Цялото пространство между дърветата се покри с кожи от бизони, а между тях — тесни улички. Междувременно жените се оттеглиха на почивка. И при искрящия огън, който Том поддържаше, Дън предаде същите новини, които беше казал пред Том, като пропусна само забележките си относно присъствието на жените.