Джеймс Грейди - Шестте дни на Кондора

Въпреки че не е неописуемо красиво, летище „Национал“ е приятно място. Мароник си позволи да се възхити на симетрията на коридорите, през които мина. Хубави цветове, плавни линии.

Внезапно той спря. Малкълм едва успя да се скрие зад един рафт с комикси. Собственичката му хвърли смразяващ поглед, но не каза нищо. Мароник погледна часовника си и за малко се поколеба. Времето щеше точно да му стигне. Той отново тръгна, сменяйки спокойната си бавна походка с бърза крачка. Малкълм последва примера му, като внимаваше да не вдига шум по местата, покрити с мрамор. Мароник внезапно зави надясно и мина през една врата, която се върна на пружините си и се затвори зад него.

Малкълм изтича до нея. Ръката, с която държеше пистолета под шлифера, бе потна от горещината, наркотика и нервността му. Той спря пред кафявата врата. „Мъже“. Огледа се. Никой. Сега или никога. Като внимаваше пистолетът да е между тялото му и вратата, той измъкна оръжието изпод шлифера си. После захвърли тежката дреха на близкото кресло. Най-накрая с бясно биещо сърце той натисна вратата.

Тя се отвори леко и безшумно. Два сантиметра. Малкълм вече виждаше искрящата белота на помещението. На стената от дясната му страна блестяха огледала. Той отвори вратата с крак. На стената до нея имаше редица от три лъснали мивки. На отсрещната стена — четири писоара. От мястото си видя и ъгъла на една тоалетна. Пред мивките и писоарите нямаше никой. Дезинфектант с лимонова миризма погъделичка носа му. Той отвори широко вратата и влезе. Тя се затвори зад него с леко свистене и той се отпусна тежко върху нея.

Светлината в помещението бе по-ярка от пролетния ден вън от сградата. Нищо не поглъщаше звука на музиката от уредбата и по покритите с плочки стени отекваха студени, отсечени, кънтящи звуци. Срещу Малкълм имаше три тоалетни. В най-крайната вляво се виждаха нечии обувки с обърнати към него върхове. Лъскавината им подчертаваше блестящата белота на помещението. Флейтата от малката кутия на тавана зададе весел музикален въпрос и пианото й отговори. Малкълм бавно вдигна пистолета си. Звукът от завъртането на тоалетната ролка послужи за знак на оркестъра. Флейтата засвири по-меланхолична мелодия и отново зададе въпроса си. Преди да се разнесе шумът от късането на хартия и тихият отговор на пианото, се чу лекото прищракване на предпазителя на пистолета.

Оръжието подскочи в ръката на Малкълм. В тънката метална врата на тоалетната се отвори дупка. Вътре в кабинката краката внезапно се разтърсиха, а после скочиха. Мароник, леко ранен във врата, отчаяно се опитваше да се добере до пистолета в задния си джоб, но панталоните му се бяха смъкнали при глезените му. Обикновено той носеше пистолета си или на колана, или под мишницата, но днес се канеше да го изхвърли, преди да мине проверката на летището. На този етап от плана навярно нямаше да има нужда от оръжие, особено в голямото, пълно с хора летище и все пак предпазливият Мароник беше пъхнал пистолета си в задния джоб, където нямаше да се забелязва, макар и да не беше много удобен за вадене, просто така, за всеки случай.

Малкълм стреля отново. Още един куршум мина със стържене през вратата, заседна в гърдите на Мароник и отхвърли тялото му към стената. Малкълм стреля отново и отново, и отново, и отново. Пистолетът изхвърляше гилзите на плочките на пода. Горчивата барутна миризма се смеси с лимоновия мирис. Третият куршум на Малкълм проби дупка в стомаха на Мароник. Той изхлипа тихо и падна към дясната страна на металната клетка. Губещата сили ръка се дръпна от синджира на казанчето. Звукът на стичащата се вода за миг заглуши стоновете му и кашлянето на оръжието. Когато Малкълм изстреля четвъртия си куршум, една минаваща стюардеса чу приглушената кашлица и си спомни, че все още е студено. Тя си обеща да си купи витамини. Куршумът не улучи падналия Мароник. Оловото разби плочките на стената и малките парченца като шрапнел се разлетяха към металните стени и тавана. Някои от тях се забиха във врата на Мароник, но това вече беше без значение. Петият куршум на Малкълм заседна в лявото бедро на Мароник и прикова умиращия мъж към седалката.

Малкълм виждаше от мястото си ръцете и краката на мъжа, отпуснат на седалката. Върху плочките имаше няколко червени петънца. Бавно, почти преднамерено, тялото на Мароник започна да се смъква от чинията. Малкълм искаше да бъде сигурен, преди да се изправи лице в лице с мъжа, затова натисна спусъка и изстреля последните два куршума. Едно нелепо коляно, принадлежащо на оголения и изненадващо неокосмен крак на Мароник се удари в долния праг на кабинката. Тялото леко се премести, докато се слягаше на пода. Малкълм достатъчно добре видя бледото лице. Смъртта бе заменила впечатляващия вид на Мароник с доста обикновено, изцъклено и посредствено изражение. Малкълм пусна пистолета на пода. Той се плъзна по него и спря близо до тялото.