Джеймс Грейди - Шестте дни на Кондора

Но не искам един ден да завия зад ъгъла и да налетя на американски агент, който ме причаква, ето защо оставям на страната малък подарък с надеждата, че ще се отнесат към мен като с овца, отлъчила се от стадото, която няма смисъл да преследват. Моят прощален подарък — Робърт Атуд. Оставям и теб жив горе-долу по същата причина. А ти ще имаш възможността да им предадеш господин Атуд. Той ти причини много злини. В края на краищата всичките тези убийства станаха заради него. Аз съм прост изпълнител като теб. Съжалявам за момичето, но нямах избор. „C’est la guerre“ 4 4 Това е войната (фр.). — Б. пр. .

Малкълм остана седнал дълго време. Най-накрая той каза:

— Какъв е планът за момента?

Мароник се изправи. Той хвърли ножа в краката на Малкълм. А после му направи още една инжекция. Гласът му бе безстрастен.

— Това е изключително силен стимулант. Може да задържи и мъртвец на крака в продължение на половин ден. Би следвало да ти даде достатъчно сила, за да се справиш с Атуд. Той е възрастен, но все още е много опасен. Когато се освободиш, върни се на полянката, където паркирахме колата. В случай че не си забелязал, това е твоята кола. На задната седалка ще намериш едно-две полезни нещица. Аз бих паркирал точно пред портата, а после бих се промъкнал от задната страна на къщата. Качи се на някое дърво и се вмъкни през прозореца на втория етаж. Не знам как се е отворил. Постъпи както искаш с него. Ако те убие, все едно ще трябва да дава обяснения за писмата и няколко трупа.

Мароник погледна към фигурата в краката си.

— Сбогом, Кондоре. И един последен съвет. Гледай си научната работа. Късметът ти е почти на привършване. Когато ножът опре до кокала, не си чак толкова добър. — Той се скри в гората.

Няколко минути изминаха в тишина, а после Малкълм чу как някаква кола запали и потегли. Той се примъкна към ножа.

Отиде му половин час. На два пъти си поряза китките, но нараняванията бяха съвсем леки и кървенето спря веднага, щом престана да използва ръцете си.

Намери колата. На прозореца бе залепена бележка. Тялото на мъжа на име Кътлър лежеше проснато до вратата. Беше застрелян в гърба. Бележката бе написана, докато високият е носил Малкълм в гората. Тя беше кратка, съвсем по същество: „Оръжието ти е запушено от кал. Пушката отзад има десет патрона. Надявам се, че автоматичният пистолет ще ти свърши работа.“

Оръжието на задната седалка бе обикновена спортна пушка, калибър 22. Кътлър се бе упражнявал с нея в стрелба по мишена. Мароник я остави на Малкълм, тъй като прецени, че дори един аматьор би се справил с подобно леко оръжие. За всеки случай бе добавил и автоматичен пистолет със заглушител. Малкълм махна бележката и подкара.

Когато остави колата да спре по инерция пред портата на Атуд, Малкълм вече усещаше въздействието на наркотика. Пулсирането в тила и главата му, слабите болки в тялото му бяха изчезнали. На тяхно място изпитваше прилив на енергия и самоувереност. Знаеше, че ще трябва да се бори с прекалената самонадеяност, предизвикана от наркотика.

Катеренето по дъба се оказа съвсем леко, а прозорецът бе отворен. Малкълм свали пушката от гърба си и я зареди. Бавно и безшумно той мина на пръсти през тъмния коридор, покрит с мокет, и отиде до стълбите. От стаята, където го разпитваха, гръмко се носеше увертюрата на Чайковски „1812“. От време на време един познат глас тържествуващо й пригласяше. Малкълм бавно слезе по стълбите.

Атуд беше с гръб към вратата, когато Малкълм влезе в стаята. Той избираше друга плоча от полицата на стената. Ръката му се спря на Петата симфония на Бетовен.

Малкълм хладнокръвно вдигна пушката, свали предпазителя, прицели се и стреля. Часовете стрелба по катерички, зайци и консервни кутии насочиха куршума право в целта. Той раздроби дясното коляно на Атуд, който падна, виейки, на пода.

Ужас и болка изпълниха очите на възрастния мъж. Той се претърколи на другата страна и видя как Малкълм повтори действията си. Мъжът изпищя, когато вторият куршум раздроби второто му коляно. Устните му оформиха въпроса: „Защо?“

— Безсмислено е да питаш. Нека да кажем, че не исках да отиваш никъде за известно време.

Малкълм се раздвижи в пристъп на трескава възбуда. Той уви кърпи около коленете на стенещия мъж, за да намали кървенето, а после завърза ръцете му за една масичка. Изтича на горния етаж и извърши безсмислен погром в стаите, изгаряйки енергията, която струеше във вените му. С огромни усилия си възвърна контрола върху разума си. Мароник добре подбира наркотиците си, помисли си той. Атуд — мозъкът, директорът, мислителят — е на долния етаж; мислеше си той, обхванат от болки и обезвреден. Низшите членове на групата са мъртви. Остава само Мароник, Мароник — изпълнителят, Мароник — убиецът. Малкълм се сети за гласовете от другата страна на горещия телефон, истинските професионалисти като Мароник. Не, каза си той, нима досега не бях сам? Те срещу мен. Мароник направи отношенията ни още по-лични, като уби Уенди. За професионалистите това е просто работа. На тях им е все едно. Един неясен план взе да се оформя около идеите и потребностите му. Той изтича в спалнята на Атуд и смени изпокъсаните си дрехи с един от костюмите му. После отиде в кухнята и погълна лакомо някакво студено пиле и пай. Той се върна в стаята, в която лежеше Атуд, а после изтича към колата. Чакаше го дълъг път.