Робърт Грейвс - Велизарий

Първата част от пътуването ни бе по море — с военен кораб, задвижван от три реда гребци. То мина приятно и без особени произшествия покрай обичайните зелени хълмове и бели градове. Когато слязохме най-после в Селевкия и пристигнахме по суша в Антиохия, бях просто възхитен от бързината, с която са били заличени следите от опустошителното земетресение — това отново беше нашата мила, шумна, блестяща Антиохия. Нарзес и господарката бяха приети от местния Сенат и от ръководството на сините, които се държаха много любезно с господарката, както и тя с тях. След това поехме по павирания път за Зевгма, прочута с плаващия си мост и разположена на сто и двайсет мили от Антиохия; оттам има още двеста мили до Дара и границата, като пътят минава през плодородна земя, напоявана от четири големи притока на Ефрат. Пътувахме в пощенски двуколки и се измъчихме много от горещината въпреки чергилата и бързия тръс на дребните кончета. От Едеса, където спряхме за два дни, изпратихме бързи ездачи, които да известят за нашето предстоящо пристигане.

Когато пристигнахме в Дара, писмата бяха предадени, съгласно изискванията на етикета, не направо на Велизарий (и на магистъра на официите, който също бе зачетен с лично писмо от императора), а на неговата прислуга. Господарката много съжаляваше за това, понеже знаеше какво се съдържа в писмото на Теодора, написано в нейно присъствие. Тя би дала какво ли не, за да може да наблюдава лицето на Велизарий по време на четенето. Писмото гласеше:

„Теодора Августа, съпруга на Юстиниан, божи наместник и император на ромеите, до сияйния патриций Велизарий, началник на победоносните войски на Изтока, поздрав!

До моя царствен съпруг, императора, както и до мен стигна вестта за твоята заслужена победа над персите. Твоето име е вписано сега наред с имената на героите от славното минало и ние ти въздаваме похвала за големите ти заслуги към нас, като ти отправяме своите най-добри пожелания. Два от подаръците на императора, тасът и требникът, правят чест на твоя благочестив характер, а третият, мантията, дава предварителна представа за почестите, които ще ти бъдат оказани в нашия двор, когато се завърнеш след тъй успешно и победоносно изпълнения дълг. Затова намирам за уместно — доколкото даровете на една владетелка за неин васал трябва да бъдат като допълнение към поднесените от нейния господар и повелител — да ти изпратя три други подаръка по моята придворна довереница, които могат да ти доставят съвсем различно удоволствие. Първия от тези подаръци избрах за теб, защото е белязан с твоя цвят, а освен това е и най-великолепният представител на своята раса в нашите владения; втория ти изпращам, понеже ще ти бъде необходим за извоюваната от теб плячка; колкото за третия, той е по-ценен от всякакви диаманти и ти ще си навлечеш моя царствен гняв, ако проявиш дързостта да се откажеш от него. Защото в характера на Теодора е да дарява с най-доброто, което има, онзи, който е заслужил нейната признателност. Сбогом.“

Велизарий изпрати известие, че представителите на техни величества се очакват с радост, и прие Нарзес и господарката в прохладната сводеста зала, където раздаваше правосъдие и уреждаше ежедневни аудиенции за своите подчинени и съюзници. Нарзес влезе пръв — като пратеник на императора. Велизарий го поздравил любезно и се заинтересувал първо за здравето на своя царствен господар и на своята царствена господарка, както и на старшите сенатори, а след това за новини от престолния град и империята. Изпили заедно по чаша вино и Нарзес го разпитал подробно за хода на сражението. Велизарий отговарял, но не високомерно като на обикновен придворен евнух, а внимателно и с подробности, като претеглял всяка своя дума. Нарзес пожелал да узнае защо Велизарий спешил временно масагетските хуни при защитата на централния окоп. Велизарий отвърнал, че атаката била изключително мощна, а нищо не окуражавало тъй силно изпадналите в трудно положение пехотинци („нужникарите“, както понякога ги наричат презрително заради многобройните неблагодарни задачи, които са принудени да изпълняват), колкото благородният отказ на техните другари от конницата от възможността да се спасят чрез бягство, като отпратят конете си малко назад и влязат поне веднъж в яростен ръкопашен бой на собствените си крака.

След това даровете на императора били поднесени, приети с възхищение и благодарност, и Нарзес се поклонил и се оттеглил.