Мнестер отказа да се признае за виновен: той ми припомни, че аз лично съм му наредил да се подчинява на жена ми във всичко, и каза, че й се бил подчинявал против своята воля. Вдигна дрехата си и ми показа следите от камшик по гърба си.
— Тя ме би, защото природната ми скромност ме спираше да изпълнявам нарежданията й тъй енергично, както на нея й се щеше, Цезаре.
Дожаля ми за Мнестер. На времето той спаси всички театрални зрители от клането на германците. А и какво може да се очаква от един актьор? Но Нарцис се обади:
— Не му прощавай, Цезаре. Вгледай се внимателно в следите. Кожата не е разцепена. Всеки, който знае да гледа, ще види, че камшикът не е имал за цел да ранява; това е просто един от начините да се забавляват по-добре.
Тъй че Мнестер отправи изящен поклон към всички, последният му поклон, и изрече обичайните си думи:
— Ако съм ви доставил радост, това е моята награда. Ако ли съм ви оскърбил, моля за прошка.
Изслушаха го в мълчание и той бе отведен към смъртта си.
Единствените двама, които пощадих, освен очевидно невинните, бяха един Латеран, който бе обвинен в заговорничене, но не се призна за виновен, и Цезонин. Доказателствата срещу Латеран бяха противоречиви, а беше и племенник на Авъл Плавций, затова приех, че е невинен. Цезонин пощадих, защото беше такъв пропаднал човек, макар и с добро потекло, че не исках да обиждам останалите прелюбодейци, като го екзекутирам с тях: по времето на Калигула бе проституирал като жена. Не знам какво се случи с него: вече не се появи в Рим. Също тъй отхвърлих обвинението срещу племенницата на Нарцис, дължах му това.
Вакханките, все още облечени в леопардовите си кожи, наредих да обесят, цитирайки думите на Телемах от „Одисеята“, когато си отмъщава на развратните прислужнички на Пенелопа:
Вие, развратни жени, сте за почтена смърт недостойни —
с толкова срам и позор ни покрихте челата — на мене,
още на моята майка, с женихи деляхте постеля.
Обесих ги всички по омировски, по дванадесет на редица, за дебело корабно въже, завързано между две дървета. Краката им бяха на педя от земята, а когато умираха, пак цитирах Омир:
Ритнаха само за кратко с краката и стихнаха скоро.
А Силий? И Месалина? Силий изобщо не се опита да се защити; ала когато го разпитах, предаде само фактите, описвайки как е бил съблазнен от Месалина. Настоях:
— Но защо? Искам да знам защо? Наистина ли беше влюбен в нея? Наистина ли ме смяташе за тиран? Наистина ли възнамеряваше да върнеш Републиката, или само да станеш император на мое място?
Той отвърна:
— Трудно ми е да обясня, Цезаре. Може да съм бил омагьосан. Тя ме накара да те мисля за тиран. Плановете ми бяха неопределени. С толкова много от приятелите си разговарях за свободата, че — нали знаеш как става — когато говориш за свободата, всичко ти изглежда страшно лесно. Очакваш всички врати да се разтворят, всички стени да се срутят и всички да викат от радост.
— Искаш ли да пощадя живота ти? Искаш ли да те сложа под опекунството на твоето семейство като безотговорен идиот?
— Искам да умра.
Месалина ми беше написала писмо от Градините. В него ми съобщаваше, че ме обичала както винаги и се надявала да погледна на шегата й снизходително; всъщност тя само искала да подведе Силий, както сме се били споразумели, и ако в необузданото си пиянство е попрекалила с лудориите, да не ставам смешен, да не се сърдя и да не ревнувам. „Нищо не прави мъжа по-омразен и по-грозен в очите на жената от ревността.“ Предадоха ми писмото на трибунала, но Нарцис не ми позволи да отговоря, докато не свършат делата. Написах само: „Получих ти бележката и ще й отдам императорското си внимание в скоро време.“ Каза ми, че докато не съм се уверял в размера на вината й, не бивало да отговарям писмено: не бивало да й давам надежда, че ще избегне смъртното наказание и ще се отърве само с изгнание на някой малък остров.
Отговорът на Месалина на официалното потвърждение за получаването на писмото й представляваше дълго послание, покапано със сълзи, в което ме кореше за студенината, с която съм отвърнал на милите й думи. Правеше пълни признания, както ги наричаше, на многобройните си увлечения, но отричаше да е прелюбодействувала; умоляваше ме в името на децата да й простя и да й дам възможност да започне всичко отначало като вярна и предана съпруга; обещаваше да се превърне в идеален образец на съпружеска вярност за всички римски благороднички, докато свят светува. Получих го, когато съдех Силий.
Читать дальше