Жан-Кристоф Гранже - Полетът на щъркелите

През шейсетте години Джуров бил обикновено циганско дете, което живеело в парижките околности. Свободен и щастлив номад. Само дето бил сирак. През 1963 г. го изпратили в сиропиталището към клиниката „Пастьор“ в Ньойи. Тогава бил на десет години. Пиер Сенисие веднага му инжектирал стафилококи в капачките на колената, за да ги инфектира. За да види какво ще стане. Операцията била извършена няколко дни преди „пожара“, предизвикан от хирурга. Но Джуров все пак успял да избяга. Бил единственият оцелял от опитната лаборатория.

Няколко седмици го лекували в една парижка болница и накрая му казали, че е вън от опасност, но че няма да може да расте повече. Така Джуров станал двойно различен — бил циганин и бил сакат.

Момчето получило държавна стипендия и се заело здраво да учи. Усъвършенствало френския си, научило български, унгарски, албански. Младият Милан решил да стане лекар и да работи на Балканите, където имало милиони цигани. Бил блестящ студент и на двайсет и четири години се дипломирал. Никога не се опитал да издири садиста, причинил му толкова зло.

В продължение на петнайсет години лекувал ромите до деня, в който позвъних на вратата му. Лицето ми смътно му напомняло някого. В момента не можел да си спомни кого, но впоследствие успял да свърже чертите ми с име и обстоятелства. И разбрал това, което аз още не знаех — кръвната ми връзка с Пиер Сенисие.

Когато се върнах от Африка и разговарях с него по телефона, Джуров ми зададе въпроси, на които не отговорих. Това затвърдило убеждението му. Разбрал също, че съм близо до целта. Взел самолета за Париж, където ме видял да се прибирам от Бреслерови сутринта на 2 октомври. Проследил ме до индийското консулство, успял да научи закъде ще пътувам и на свой ред подал молба за виза.

На 5 октомври сутринта Джуров продължил да ме следи и пред центъра на „Единен свят“ разпознал Пиер Доано/Сенисие. Знаел, че е дошъл моментът на последния сблъсък. За мен. За него. За другия. Но вечерта не успял навреме да проникне в мраморната обител. Обиколил градината, влязъл в къщата и накрая попаднал на завързаната и измъчена Мари-Ан. Освободил я и тя мигом се спуснала към подземието. Джуров хукнал след нея. Останалото знаех.

Беше шест часът сутринта. На свой ред разказах моята история. Когато свърших, Джуров не направи никакъв коментар. Изправи се и ми обясни плана си за следващите часове. През нощта бе открил Фредерик, който умрял в ръцете му, викайки майка си. След това се върнал в лабораторията и събрал труповете в главната зала, за да ги изгори. Чакаше ме да се събудя, за да запалим кладата.

— А семейство Сенисие? — попитах след дълго мълчание.

— Или ще изгорим телата им с останалите, или ще ги отнесем в Кали Гат на брега на реката. Там е мястото, където изгарят труповете по индийската традиция.

— А децата?

— Прекалено много са, Луи.

Помислих и казах:

— Ще изгорим Пиер Сенисие тук. А в Кали Гат ще занесем майка ми и брат ми.

След няколко дни в Калкута десетки хиляди хора почетоха паметта на френския лекар Пиер Доано и семейството му, загинали в пожара в лабораторията. В Европа не се вдигна много шум. Пиер Доано беше легенда, но далечна и нереална легенда. Впрочем делото му има своите последователи. Организацията „Единен свят“ е по-активна от всякога. Медиите споменават, че Пиер Доано може посмъртно да получи Нобелова награда за мир.

Симон Рикиел разнищи диамантената афера със свойствения си професионализъм. На 24 октомври 1991 г. полицията в Кейптаун откри и арестува Нилс ван Дьотен, който направи пълни признания, без впрочем да споменава за ролята на Пиер Синисие.

Сара Габор излежава присъдата си в Израел. Изпратена е в лагер, където затворниците работят като в кибуц. Няколко пъти й писах, но не получих отговор. Никой никога не откри диамантите и парите на хубавата еврейка.

Колкото до историята със сърцата, тя никога не се появи в официален документ. Само Симон Рикиел, Милан Джуров и аз знаем истината. И ще отнесем тайната си в гроба.

© 1994 Жан-Кристоф Гранже

© 2003 Росица Ташева, превод от френски

Jean-Christophe Grange

Le Vol des cigognes, 1994

Сканиране, разпознаване и редакция: Alegria, 2008

Издание:

ИК „Колибри“, София, 2003

Френска. Първо издание

Формат 84/108/32. Печ. коли 16

Редакция Жечка Георгиева

Предпечатна подготовка Милана Гурковска

Печатница „Симолини“

ISBN 954–529–277–6

Editions Albin Michel, 1994