Жан-Кристоф Гранже - Полетът на щъркелите

— Колко дни ще отнеме това?

— Боя се, че най-малко три. А и трябва да изчакате до понеделник, преди да направите постъпки. Аз мога да ви помогна — министърът ми е приятел. Ще се опитам да ускоря процедурата. Но ми трябват ваши снимки и паспорта ви.

Неохотно му дадох снимките, направени за една ненужна ми виза за Судан, и паспорта си.

— Щом получите документа…

На вратата се почука. Влезе едър негър с кръгло лице, чип нос и лъскава кожа. Изглеждаше трийсетина годишен и носеше синя джелаба.

— Габриел — каза Бонафе, — това е Луи Антиош, френски журналист. Иска да отиде в джунглата, за да напише репортаж за пигмеите. Мисля, че можеш да му помогнеш.

Габриел ме заразглежда. Бонафе се обърна към мен.

— Габриел е роден в Лобе. Цялото му семейство живее досами гората. Той ще занесе документите ви в министерството. Един от братовчедите му работи там. Щом получите разрешителното, ще ви дам един джип.

— Много благодаря.

— Не ми благодарете. Колата няма дълго да ви служи. Джунглата започва трийсет километра след Мбайки. Там няма никакви пътища. Ще трябва да продължите пеш до обектите ни. Ще ви отнеме четири дни.

— Не сте ли прокарали път до мините?

— Път! Чуваш ли го, Габриел? Път! На джунглата й стигат няколко седмици, за да заличи и следите от път. Отдавна сме се отказали да строим пътища в този хаос от лиани. Освен това, в случай че не знаете, диамантите са лек товар. Не ви трябват камиони, за да ги пренесете. Разполагаме все пак с един хеликоптер. Но не можем да ви го предоставим.

На устните му отново се появи усмивка.

— Впрочем стигнете ли до джунглата, не разчитайте на нашите хора. Миньорите работят здравата. Колкото до Кифер, вече ви предупредих. Дори не се приближавайте до него. Така че заобиколете мината и се отправете към Мисията.

— Мисията?

— Навътре в гората една елзаска монахиня е отворила диспансер, в който лекува и ограмотява пигмеите.

— Сама ли живее там?

— Да. Веднъж месечно идва в Банги, за да се снабди с храна и медикаменти. Позволяваме й да използва хеликоптера ни. Ако ви трябва спокойствие, по-голямо няма да намерите. Сестра Паскал ще ви покаже най-интересните акаски селища. Това урежда ли ви?

— Имам една последна молба.

— Слушам ви.

— Можете ли да ми намерите куршуми за четирийсет и пет милиметров автоматичен пистолет?

Събеседникът ми ме изгледа изотдолу, сякаш за да схване истинските ми намерения. Хвърли кратък поглед на Габриел и каза:

— Няма проблеми.

После потропа с ръка по бюрото и се обърна към негъра.

— Разбра ли, Габриел? Ще заведеш господин Антиош до джунглата. След това ще помолиш братовчед си да го отведе в Мисията.

Негърът кимна. Бонафе му говореше като учител на учениците си. Но Габриел изглеждаше така, сякаш можеше да ни преметне, без да му мигне окото. Благодарих още веднъж и се върнах на Кифер.

— Не е ли малко странно от страна на директора ви да живее в джунглата?

Бонафе се изсмя.

— Зависи от гледната точка. Работата в диамантените мини изисква строго наблюдение. А в това отношение на Кифер може да се разчита.

Реших се да засегна още един въпрос.

— Познавахте ли Макс Бьом?

— Швейцареца ли? Не, не лично. Постъпих тук, след като той бе напуснал страната, през 80-а. Той ръководеше „Сикамин“ преди чеха. Близък ли ви беше? Извинете, но всички казват, че Бьом е бил по-лош и от Кифер. А това не е никак малко.

Той сви рамене.

— Какво да ви кажа, приятелю. В Африка човек става жесток.

— Защо Бьом е напуснал Африка?

— Нямам представа. Мисля, че е имал проблеми със здравето. Или с Бокаса. Или и с двете. Наистина не знам.

— Смятате ли, че Кифер е продължавал да поддържа връзка с него?

Този въпрос му дойде в повече. Бонафе ме изгледа, опитвайки се да проникне в мислите ми, и не отговори. Усмихнах се извинително и станах. На вратата Бонафе повтори, потупвайки ме по гърба:

— И моля ви, приятелю, нито дума на Кифер.

Реших да се поразходя в сянката на големите дървета. На места калта вече бе засъхнала, дървесните корони леко се полюшваха. Внезапно усетих ръка на рамото си. Обърнах се и видях усмихнатото лице на Габриел.

— Шефе, ти се интересуваш от пигмеите, колкото аз от кактусите. Но познавам един човек, който може да ти разкаже за Макс Бьом и Ото Кифер.

Сърцето ми подскочи.

— Кой?

— Баща ми. Баща ми беше гид на Бьом.

— Кога мога да го видя?

— Ще бъде в Банги утре сутринта.

— Нека веднага дойде в „Новотела“. Ще го чакам.