Жан-Кристоф Гранже - Пурпурните реки

Ниманс също стоеше прав. Той бавно поклати глава.

Арабинът продължи.

— Убиецът елиминира най-напред Реми Кайоа. Да кажем, в събота през деня. Осакатява тялото, после го натиква в скалата. Защо е целият този театър, нямам представа. Още на другия ден се укрива някъде в университетското градче и започва да наблюдава Софи Кайоа. Отначало тя си стои вкъщи. Накрая излиза, да кажем, към десет сутринта. Може би отива да търси Реми в планината, не знам. В това време убиецът прониква в дома й и се подписва на стената: „Ще се изкача до извора на пурпурните реки.“

— Продължавай.

— По-късно Софи Кайоа се прибира, открива надписа и схваща смисъла му. Разбира, че миналото е на път да се пробуди и че съпругът й най-вероятно е бил убит. Обзета от паника, тя се обажда на Филип Сертис, който е или е бил съучастник на съпруга й.

— Откъде ги измисляш тия неща?

— Смятам, че Кайоа, жена му и Сертис са били приятели от детинство и преди години са извършили нещо нередно. Нещо, свързано с „пурпурните реки“ и със семейството на Юдит.

— Карим, вече ти казах: през осемдесетте години Кайоа и Сертис са били на дванайсетина години, как биха могли…

— Нека довърша. Филип Сертис отива у Кайоа и на свой ред вижда надписа. И той схваща намека за „пурпурните реки“ и го хваща шубето. Затова решава да скрие издайническите думи, които никой не бива да прочете. Сигурен съм в едно: въпреки смъртта на Кайоа, въпреки наличието на убиец, който се подписва с „Юдит“, Сертис и Софи Кайоа в този момент мислят само как да прикрият знака за собствената си вина. Санитарят отива да донесе тапети, които залепва върху посланието. Затова целият апартамент мирише на лепило.

Погледът на Ниманс проблесна. Карим разбра, че и той е забелязал тази подробност, несъмнено докато е разпитвал жената. Карим продължи:

— В неделя двамата чакат. Или отново се опитват да издирят Кайоа. Не знам. Накрая в късния следобед Софи се решава да уведоми жандармите. В същия момент откриват трупа в скалата.

— Нататък?

— През нощта Сертис тръгва към Сарзак.

— Защо?

— Защото убийството на Реми Кайоа е подписано от Юдит, мъртва и погребана от петнайсет години в Сарзак. И Сертис знае това.

— Изглежда ми изсмукано от пръстите.

— Може би. Но през миналата нощ Сертис е бил в моя град със свой съучастник, който е може би третата ни жертва — Шернсе. Преровили са архивите на училището. Отворили са гробницата на Юдит. Когато търсиш мъртвец, къде отиваш? На гробището.

— Продължавай.

— Не знам какво са намерили в Сарзак. Не знам дали са отворили ковчега. Не успях да направя подробен оглед на гробницата. Но предполагам, че не са открили нищо, което да ги успокои. Тогава се прибират в Гернон, смъртно уплашени. Представяте ли си? Фантомът се е пробудил и възнамерява да унищожи всички, които са му сторили зло.

— Нямаш никакви доказателства.

Карим не обърна внимание на забележката и подзе:

— В понеделник призори фантомът напада Сертис. Това е второто убийство. Няма изтезания. Призракът вече знае каквото е търсел да узнае. Сега трябва само да отмъсти. Взима кабинковия лифт и изкачва тялото в планината. Всичко е предварително обмислено — вече е оставил знак върху първата си жертва. Ще трябва да остави друг и върху втората. И вече няма да се спре. Отмъщението е в ход.

Комисарят уморено седна.

— Отмъщение за какво? И кой е убиецът?

— Юдит Еро. Или по-скоро някой, който се взима за Юдит.

Комисарят не каза нищо.

— Намерих урната на Силвен Еро в крематориума на гробището. За самата смърт не открих нищо особено. Еро е бил сгазен от пиян шофьор. Може би и тук трябва да се порови, не знам… Но урната ми предложи нов елемент. Пред нея имаше букет от свежи цветя. Осведомих се — знаете ли кой е поставял пред нея цветя всяка седмица от години? Софи Кайоа.

— И как обясняваш това?

— Според мен тя го прави от угризения.

Комисарят не си даде труд да отговори. Карим извика:

— Всичко пасва, за Бога! Не си представям Софи Кайоа като истински виновна за нещо. Но тя е знаела тайната на мъжа си и си е мълчала — от любов, от страх, или по друга причина. Тайно обаче е поставяла цвета пред урната на Силвен Еро от уважение към семейството, което мъжът й е преследвал.

Карим се доближи до комисаря.

— Ниманс — твърдо каза той, — размислете. Тялото на съпруга й е вече открито. Убийството, подписано от „Юдит“, е очевидно отмъщение на някогашното момиченце. И въпреки това днес жената отново е положила цветя на гроба на бащата. Убийствата не пораждат омраза в сърцето на Софи. Те само подхранват спомените й. И съжаленията й. Мамка му, Ниманс, сигурен съм, че съм прав. Преди да се изпари, това момиче е искало да отдаде последна почит на семейство Еро.