Север Гансовски - Винсент ван Гог

Честно казано, не очаквах такава студенина. Представях си, че ще ме приеме като благодетел, ще започне, както при предишното посещение, да ме уговаря, да обяснява. Нищо подобно. Той започна тихичко да си подсвирква някакъв мотив, прекъсна и след това започна да почуква с пръсти по рамката. Забелязах, че е станал сега по-широк в раменете, някак по-жилав и твърд. Изглеждаше, че ако те удари, може и да те убие. При това не беше напълнял и гърбът му беше все така сковано изправен.

Ван Гог неочаквано се обърна, уловил погледа ми, и аз сведох очи към платната. Всъщност нямаше какво да гледам, аз и така ги познавах.

— Е и какво? — попита той. — Не ви харесват?… Тогава както искате.

— Не-не — отговорих. — Избрах. — Това се изтръгна от мене, без да искам. Изведнъж почувствувах, че не мога да го баламосвам с това, че тук ще поръчам нещо, намиращо се у брат му, а от Париж ще помоля да ми изпрати нещо от това, което ми показва сега.

— Избрахте?… Коя?

Аз посочих „Сеячът“.

— Това ли?

Той я взе, занесе я по-близо до светлината, постави я на пода до стената и се загледа. Лицето му се стопли като на майка, която гледа собственото си дете. След това се обърна към мен и каза предизвикателно:

— Аз оценявам своите неща не особено евтино. Например тази струва хиляда франка. Наистина, малко по-скъпо от кревата, за който искат седемстотин и какъвто нямам.

Чак сега забелязах, че в стаята няма легло. В ъгъла се валяше навит дюшек.

Той прецени мълчанието ми по своему и се усмихна горчиво.

— Да, някои си въобразяват, че заниманието с живопис не струва нищо на самия художник. В действителност можеш да полудееш, когато пресметнеш колко трябва да изхарчиш за бои и платно, за да си осигуриш възможността да работиш непрекъснато един месец. Надявам се, вие не мислите, че нещо такова се създава без размишления, без търсения, без предварителни етюди. Когато човек е в състояние да нарисува картина за три дни, това съвсем не означава, че за нея са отишли само три дни. Отишъл е целият живот, ако искате. Седнете зад триножника, ако не ми вярвате, и се опитайте да съчетаете хармонично жълточервеното с лилавото. Разбира се, когато композицията е готова, това, което е на нея, може да изглежда разбиращо се от само себе си. Така както казват за хубавата музика или за хубавия роман, че като че ли имат способността да се леят от само себе си. Обаче представете си положението, когато нито картината, нито симфонията още ги има, когато тепърва трябва да се създадат, а композиторът или художникът се захваща за работа съвсем без да е уверен, че избраното от него съчетание е изобщо възможно по принцип… С една дума, хиляда и няма какво повече да разговаряме.

Аз се изкашлях, чувствувайки неволна нерешителност, й казах, че цената ме устройва.

— Устройва ви?… й сте готов да я платите?

— Да.

— Да платите хиляда франка? — Той ме гледа известно време, след това сви рамене. — Защо?

— Но как?… Вие поискахте хиляда. Работата ми харесва.

Той направи няколко крачки и се спря пред картината.

— Да, отдадох й много… — След това в очите му се появи тревога, мигновено сменена от гняв. — Кажете, това да не е шега? Тук се срещат и любители на забавленията. Ако за това сте дошли, нямам време. Работя.

— В никой случай. — Доближих се към масичката до триножника, извадих от джоба си портфейл, отброих десет банкноти по сто франка. И да ви кажа, това бяха не онези пари, които носех от бъдещето, а от получените в бижутерския магазин. С донесените, макар че вероятността беше нищожна, можеше все пак да се получи нещо неудобно. В края на краищата те представляваха дубликати на банкнотите, съществуващи тук през 1888-а, и не беше изключена ситуацията два еднакви номера да се окажат един до друг. Наистина при такъв случай експертизата би изпаднала в задънена улица доколкото и едните, и другите биха се оказали оригинали. Не ми се искаше така или иначе да подлагам Ван Гог на риск, собствените несполуки му стигаха. — Освен това — казах аз, — заинтересува ме още нещо в Париж, в галерията Бусо — „Цигански каруци“. Ако благоволите да напишете писмо да я изпратят, бих могъл да почакам тук, в Арл.

Извадих отново портфейла и отброих още петстотин.

Подозрението върху лицето му постепенно се смени с недоумение, а след това с обърканост. Той няколко пъти прехвърли поглед от мен върху парите и обратно.

— Чуйте! Кой сте вие?

Аз бях подготвен за този въпрос и започнах да дрънкам, че действувам уж не от свое име, а по поръчение на богат търговец на едро от Сидней, моя чичо. Търговецът е идвал два пъти в Париж — миналата и по-миналата година, има там и познати художници, много е слушал за самия Ван Гог и за брат му. Известно му е, че засега публиката не признава новото течение, но той има собствен вкус.