Анатолий Днепров - Как завърши Рижавата хризантема

За една нощ в Куизпорт предадоха богу дух буквално няколко десетки богаташи. Измирането на милионерите заплашваше да прерасне в общонационален скандал и правителството доста се поизмъчи, за да спаси авторитета и устойчивостта на нашия „най-добър начин на живот в света“. Събитията се затулиха с тайнствено мълчание… И благодарение само на нашия Купър ние научихме едно-друго…

Господарката на Даниъл Купър наричаха Рижавата хризантема. Нейното име дълго не слизаше от колонките на скандалните съобщения, които се печатаха в големите и малки вестници. Дебела, активна, нахална и боядисана, тя беше способна на най-дивашки прояви. Мъжът й, Клод Бърнър, с нездрав цвят на лицето невротик, страдащ от хемороиди, загубил надежда да има наследник, пиеше по цели дни и нощи. И когато богаташите организираха в Куизпорт свой ресткамп — лагер за почивка, той се оттегли там.

След като вилня още няколко месеца в големите градове, Евелина Бърнър, тоест Рижавата хризантема, реши най-сетне да се присъедини към своя мъж. При заминаването си тя взе Даниъл Купър в качеството на готвач. Когато изпращахме своя приятел, всички му завиждахме.

— Щастливец! Да постъпиш в семейството на гъбав с пари човек! Пък и ще видиш Куизпорт!…

Купър само се усмихваше. Физиономията му, разплула се от удоволствие, сякаш говореше: „Какво да се прави, момчета! Някога може би и на вас ще ви провърви.“

За Куизпорт се носеха най-невероятни слухове. Работата е там, че след като построиха там свой камп, направиха всичко възможно никой нищо да не научи за живота им. Оградиха Куизпорт с висока стена с бодлива тел и с непроницаема завеса на мълчание и тайнственост. Това беше техен собствен камп и никой не можеше да си покаже носа там без тяхно разрешение.

И точно затова за Куизпорт се носеха най-невероятни слухове. Разправяха, че милионерите уж си построили там плавателен басейн и го напълнили с чисто уиски, че лейдите и джентълмените се разхождали там голи. Веднъж пуснаха слух, че уж куизпортовските богаташи вечер се съревновавали кой на кого ще успее да прегризе гърлото. И наистина някой с очите си бе видял как от Куизпорт излизали санитарни линейки.

Дори когато в Куизпорт се разви тайнствената трагедия, в резултат на която загинаха няколко милионери и членовете на семействата им, а някои полудяха, и тогава никой не разбра какво точно е станало.

Точно по време на тази тайнствена драма на страшната епидемия на лудост загина и Рижавата хризантема.

Скоро при нас се върна Даниъл Купър. Беше с износено карирано сако, цялото в мръсни петна, сякаш е работил цял месец като надничар в обор. Беше мрачен, смъкнал се, бледен и мълчалив. При всеки опит да го заговорим, той вдигаше уморените си, зачервени от безсъница очи, които сякаш молеха: „За бога, оставете ме да дойда на себе си. Недейте сега…“

Господ ни възнагради за търпението ни и в един прекрасен ден дългоочакваната изповед на Купър се състоя при хора, редовно посещаващи „Гласът на сирената“. Веднага разбрахме, че Даниъл е решил да разкаже всичко. След като отиде до бара и изпи наведнъж две порции, той неочаквано се обърна към нас и извика:

— Хайде, идвайте, черпя всички!

— Откъде имаш пари, Купър? — учудихме се ние.

Той цъкна с език.

— От мисис Евелина Бърнър, от Рижавата хризантема, царство й небесно. Не ме излъга. Каквото ми обеща, получих си го…

— Може би сега ще разкажеш?…

— Сега? Че защо не? Парите са ей тук — и Купър се потупа по джоба. — Никой няма да ми ги вземе. Мога да разкажа.

Това, което той ни разказа, ни изуми.

— Не мислете, момчета, че още от самото начало там е имало нещо свръхестествено — започна той. — Тези богаташи са си живели и живееха както живеят повечето хора. Е, пийваха си повечко, танцуваха бесен туист, понякога излизаха на улицата голи… Това не е нищо. Всичко вървеше нормално. Жените флиртуваха. Мъжете се надиграваха един друг на карти. Два-три опита за убийство поради ревност — и това е всичко. Тишина и спокойствие… Ако се сравни с това как те живеят тук, в града, под заплахата да бъдат нападнати от някой убиец или да бъдат разобличени във вестника, то там в Куизпорт те наистина си почиваха.

Почиваше си и Рижавата хризантема. Взе си пет котки, две кучета, боа и като луда си играеше с тях. След като се наиграеше с животните, тичаше в града да побъбри в кафе-сладкарницата с приятелки, научаваше всички клюки и донасяше вкъщи цял куп новини и покупки.