Бренда Джойс - Завоевателят

— Но аз никога не съм имала желание да те напусна — възрази тя. Оттук нататък думите бяха излишни. Останаха само докосванията, целувките, съединените тела, които се движеха в единен ритъм, докато дойде мигът на екстаза.

— Ще се върнеш ли при мен? — попита след часове Ролф.

Сейдри стоеше до огнището и разбъркваше яденето. Тя го погледна през рамо, видя несигурността в очите му и сърцето й преля от любов към този силен, горд мъж, който се учеше да моли, не да заповядва. Под желязната си броня той беше мъж от плът и кръв, с голямо сърце и отворена душа.

— Да. Аз те обичам, Ролф.

Той се усмихна щастливо и отново я прегърна.

— Аз се нуждая от любовта ти, Сейдри — призна той. — Не мога да живея без нея.

Тя го погледна дълбоко в очите.

— Значи ли това, че ми прощаваш за Кавлидок?

— Да — отговори той. — Ти обичаш родината си, както аз обичам своята.

Погледите им се потопиха дълбоко един в друг. Колко много непроизнесени, тревожни мисли се преливаха от единия към другия.

— Трябва да си поговорим — каза сериозно Ролф, взе ръката й и я отведе до масата. — Жалко е — започна той, — че аз съм норманин, а ти саксонка. Но ти въпреки това ме обичаш.

Тя разбра. Никога нямаше да се умори да го уверява в чувствата си.

— Да, обичам те.

Той се усмихна и продължи:

— Много съжалявам, че Моркар трябваше да загине, а Едуин попадна в кралския затвор. Но поне е жив. Ще ме приемеш ли като господар на Елфгар, Сейдри?

— Да, ще го направя. — Тя изпитваше тъга и щастие едновременно. — Има неща в живота, които не зависят от човешката воля. Аз тъгувах дълго за Моркар и никога няма да престана да мисля за Едуин. Но аз те обичам, Ролф, и никога вече няма да те предам.

— Знам. — Той се поколеба. — Сейдри, има нещо, което трябва да знаеш. Ако се върнеш с мен, и занапред ще живееш като кралска затворница. Не мога да променя положението ти. Ще се опитам да говоря с Уилям, но се боя, че той няма да изневери на принципите си. Кралят не прощава държавната измяна. Ако се върнеш с мен… — Ролф пое дълбоко въздух, — ще останеш под мой надзор.

— Разбирам — отбеляза равнодушно тя.

— Никога няма да ти причиня болка — увери я енергично той. — Ще те защитавам с живота си. Никой и нищо не е в състояние да ме отдели от теб. Кълна ти се. Ти ми принадлежиш. А това означава, че всичко мое е и твое, че ще бъдеш под моя закрила до края на живота ми. Разбираш ли?

— Да. — Тя пое дълбоко въздух. — Аз ще се върна с теб в Елфгар, защото там е моят дом. Даже ако не ми беше казал всичко това, пак щях да се върна с теб. Не мога да живея без теб.

Той се усмихна, целуна ръката й и я погледна дълбоко в очите.

— Иска ми се да можехме да се оженим — неочаквано рече той.

Тези прости думи означаваха за нея повече от най-тържествената клетва! Тя сведе очи и се опита да задържи сълзите си.

— Ти ме ласкаеш — прошепна едва чуто тя.

— Знаеш, че това не е възможно, въпреки че Алис бе заточена в един френски манастир и никога няма да се върне — обясни глухо той, вдигна брадичката й и я погледна в очите.

— Да, знам.

— Но в сърцето ми — продължи той, впил поглед в теменуженосините очи, — ти си моята съпруга.

Нищо не можеше да я направи по-щастлива.

— Никога не приех Алис като своя съпруга — прибави той. — Ти ме познаваш. Аз дарявам сърцето си само веднъж. Предлагам ти закрилата си, верността и… — Той се поколеба и се изчерви.

Сейдри стисна ръката му.

— Как може мъж като теб да се страхува от една толкова хубава дума? — попита шеговито тя, макар че в очите й блестяха сълзи.

Ролф се усмихна криво.

— Ти имаш любовта ми, Сейдри, имаш я завинаги. В сърцата си сме мъж и жена, а се надявам, че и пред бога.

Сейдри седна в скута му и го прегърна. Той скри лице на гърдите й. Тя зарови пръсти в косата му, целуна русите къдрици, засмя се и отново се разплака. Никога през живота си не беше изпитвала такова щастие. Той беше нейният съпруг, Ролф дьо Варен, Ролф Безмилостният, горд и могъщ и преди всичко човек на честта. Току-що й беше дал всичко, за което беше мечтала, всичко, което притежаваше. Подари й сърцето и любовта си.

— Приемам с голяма радост, милорд — прошепна тя и той я притисна нежно до гърдите си.

На 24 декември Алис се обеси в килията си в манастира „Света Йоана“ във Франция.

На 24 декември следващата година Сейдри и Ролф дьо Варен се венчаха в Йорк. Едуин беше освободен временно от затвора, за да отведе булката пред олтара. Трите деца на щастливата двойка, две момчета и едно момиченце, също взеха участие във венчавката. Като почетни гости присъстваха крал Уилям, Роджър Шрюсбъри, епископ Одо, Уилям Фицосбърн, Уолтър Лейси и много други благородници.