Бренда Джойс - Завоевателят

— Ролф — прошепна нежно тя.

По лицето му пробяга кратка тръпка, но той не отвори очи. Тя се облегна на стената, вдигна едното си бедро и го обви около кръста му. Това беше достатъчна подкана. Ролф я вдигна високо във въздуха, блъсна я грубо в стената и заби члена си дълбоко в утробата й. Учудването й нарасна, когато той я зацелува диво и страстно, за първи път след предателството й. Сейдри нададе вик, наполовина хълцане, наполовина ликуване, и отговори на целувката с безумна жажда. Двамата се съединиха в безкрайна целувка. И докато хълбоците им се триеха в ритъма на страстта, езиците им кръжаха в отчаяния танц на екстаза. Тя го обичаше. Обичаше го безмерно.

— Ролф! — изпъшка тя, когато екстазът я отнесе във вечността на безумни спирали и я тласна към експлозията. — Ролф, Ролф!

Той я остави на пода и Сейдри прочете в очите му нещо, което нямаше нищо общо с омразата и отвращението. Изведнъж той я вдигна на ръце и я отнесе на сламеника. Сърцето й се сви от болка.

— Искам да видя тялото ти, вещице — проговори той и в гласа му нямаше и следа от подигравка.

— Какво има? — попита тя. Обзе я тревога, сетивата й се изостриха. Нещо не беше наред, тук ставаше нещо особено! Ролф не обърна внимание на протеста й. Смъкна ризата от гърба й, спря поглед върху гърдите, после се спусна към корема и дългите бедра. Ръката му помилва нежната кожа.

— Какво има? Какво става тази нощ в замъка? — Гласът й трепереше от страх.

Ролф и този път не отговори. Не можеше да свали поглед от вълнуващите се гърди. Ръцете му се вдигнаха да ги погалят. Сейдри се вцепени. Сигурно ще разбере, че съм бременна, каза си тя. Не я беше виждал гола цели шест седмици.

Той се наведе със стон над нея и засмука зърното на гърдата й като изгладняло кърмаче. Сейдри се отпусна. Ролф отново проникна в нея, този път меко и нежно. Ръцете му се заровиха в косата й. Сейдри отново се насълзи, този път от щастие. Той бе проявил нежност към нея! Устата му се плъзгаше по шията й, галеше бузите и ушите. Ръцете му бяха навсякъде, играеха върху тялото й, сякаш изпълняваха безмълвна мелодия. Той се надигна на колене, без да изважда члена си от утробата й, вдигна я към себе си и започна да милва влажната плът на мястото, където телата им се сливаха.

Сейдри го гледаше опиянена. Той беше свел поглед към пръстите си, които играеха на входа на утробата й, после вдигна глава и я погледна в очите. Пламтящата страст в погледа му я поведе към тръпките на екстаза.

Ролф вече не бе затворническият надзирател, нейният мъчител, той бе единственият й любим. Ръцете му я прегръщаха, той се движеше ритмично в нея, устата му владееше нейната. Отново и отново я водеше към тръпнещо разтоварване, а накрая се изля в нея.

Сейдри го притисна към себе си и започна да милва мокрия от пот гръб. Той я беше любил, сякаш Кавлидок не съществуваше. Дали тя можеше да се надява, че това означаваше нещо? Дали имаше право да се надява?

Ролф се отдели от нея, претърколи се по гръб, сложи ръка върху очите си и изпъшка тежко.

Тя го гледаше и сърцето й преливаше от щастие и надежда. Господи, колко беше красив, златнорус и силен, съвършено езическо божество. Ала когато той стана, без да я удостои дори с поглед, надеждата й угасна и се превърна в пепел. По време на любовната игра се беше освободил от дрехите си с нейна помощ и сега се облече бързо с гръб към нея.

— Милорд?

Ролф се обърна към сламеника. Лицето му беше кораво и студено, изпълнено с презрение. А тя, глупачката, се беше надявала никога вече да не види този израз. Очите бяха станали тесни цепки, устата се разкриви в самодоволна усмивка. Сейдри закърши ръце.

— Милорд? — повтори с треперещ глас тя.

— Ако имаш да кажеш нещо, слушам те — подкани я с леден глас той.

Значи я мразеше, както и преди. Никога нямаше да й прости. Думите на Гай отекнаха в главата й. „Той има много строги представи за дълг и вярност. Никога няма да ти прости предателството.“ Освен това Гай беше казал, че господарят му не е от мъжете, които могат да обичат една жена. Тя беше глупачка, защото го обичаше, жалка, нещастна глупачка! Сейдри преглътна мъчително.

— Какво става? Защо в замъка цари мъртвешка тишина?

Мъжът се усмихна злобно.

— Ти май искаш отново да извършиш предателство! Да не мислиш, че като се позабавлявах с теб, ще ти разкрия тайните си? — Смехът му отекна болезнено в ушите й. — Ама че си глупава!

Сълзи замъглиха погледа й и едва разбра какво й каза той.

— Каквото и да се случи утре, помни, че ти е забранено да напускаш тази стая.