Доналд Джеймс - Гадателката

— Джоун Фаулър присъстваше ли на тази среща в Москва?

— Не. — Аби се върна при леглото и седна — Джоун е трябвало да остане в сянка, за да не падат подозрения върху нея, ако се наложи двете с Наталия да действат на своя глава. Сега разбирам, че вероятно това е била избраната от тях стратегия, ако ФБР откаже да им помогне.

— За бога, намали темпото. Какво ви каза Наталия, когато дойде в Москва?

— Каза на Фиърлес и на мен, че има основания да подозира за съществуването на търговия с деца, взимани от наказателните колонии за непълнолетни в Кола и предназначени за западни държави.

— Изобщо ли не спомена факта, че тази информация е дадена на Джоун от Потанин?

— Не. Ако го беше направила, щях да имам друго отношение към Потанин. Но Наталия каза, че според нея информацията за тази търговия се потулва на високо ниво в американското консулство в Мурманск.

— Това ли бе поводът за проверките на ФБР в Бостън, които в крайна сметка откриха огромната банкова сметка на Айзъбел Бриджър?

— Позна — отговори тя. Отпи глътка вода от чашата на нощното шкафче. — Освен това Наталия имаше подозрения за участие на доста високо ниво от руска страна. Нейното предположение беше кметът Осопов. Както установихме, могла е да се прицели даже и по-нагоре, в самия губернатор на областта.

Наталия е знаела всичко това и не ми е казала нищо! Обсъждала го е с Джоун в продължение на часове, а пред мен не беше споменала нито дума.

— Наистина ли трябва да слушам напълно трезвен?

Сякаш прочете мислите ми. Може би на лицето ми е била изписана пронизващата болка от факта, че съм бил държан в изолация.

— Ако това ще те успокои малко — каза тя, — предполагам, че Джоун е накарала Наталия да се закълне, че ще пази абсолютна тайна. При отказ на московското ФБР да се намеси те са били готови да крадат пари от консулството, за да прихващат конвоите от наказателните лагери. Това можеш да го допуснеш, Константин. Разбираш защо е накарала Наталия да се закълне.

Извърнах поглед. Да се закълне, че ще пази пълна тайна от мен? Наистина ли е било необходимо това, замислих се, или тази секретност е била част от друга, по-дълбока връзка между тях?

— В Москва — продължи Аби — Чарли Фиърлес заяви, че това, което ни каза Наталия, не му звучи много убедително. Може би не му се искаше да започва ново голямо разследване през последните месец-два от мандата му в Москва.

— Но е знаел, че в Щатите са намерени умъртвени деца с татуировка „ДС“.

— Знаеше. Обаче изрази категоричното си мнение, че между двете неща няма връзка. Предпочете да приеме официалното мнение на руското правителство, че тези деца може да са от всяка от дузината области с наказателни лагери, чийто код е „К“.

— Ти обаче не го прие?

— Не. Смятах, че информацията на Наталия насочваше към връзка с Кола. Седмица преди заминаването на Фиърлес реших да поема риска и подадох молба чрез Всеруската главна прокуратура за разследване на татуировките в Колска област.

— Ив молбата поиска да го извърша аз?

— Да, така направих. Намерението ми беше да дам на Наталия неофициален сигнал, че нещо се прави. Ако от Вашингтон ме принудеха да се оттегля от разследването, всичко, направено от мен, щеше да се изразява в една проверка за татуировки с формата на „ДС“, без да става въпрос конкретно за Кола. Поисках такава проверка от милицията в Красноярск и още половин дузина места, чиито имена започват с „ДС“.

— Знаеш как да си пазиш гърба.

— Издирихме информация за Наталия още при пристигането й в Москва. Оказа се добра. Даже много добра. Направихме справка и за съпруга й.

Седна навътре в леглото и кръстоса крака под себе си като далекоизточен мистик. С тази разлика, че те нямат такива крака.

— Слушаш ли ме? — попита тя.

— Струва ми се, че да. Въпреки това имам нужда от едно питие.

В този момент Аби направи нещо необикновено. Натисна бутона и когато дойде сестрата, тя помоли за половин литър водка и две чаши.

— Толкова лоша ли е характеристиката ми? — попитах.

— Та съпругът… — продължи бавно Аби — се оказа особен тип. Някакво странно съчетание. С доста остър ум и…

— Много глупав.

Тя присви рамене в полусъгласие.

— С голям талант… и определено честен.

— Но му липсва стабилен, улегнал характер.

— И любител на алкохола… — кимна тя.

Сестрата влезе и остави бутилката с двете чаши. Отвинтих капачката и налях.

— Любител на алкохола, казваш… — Подадох й едната чаша.