От това време нашият Джек като че ли го подмениха. Заряза конните състезания и купи ей това заведенийце, а каква е разликата, убий ме, не мога да разбера. Сърцето ти се облива в кръв като слушаш как моят Джек мами бедняците — съвсем не му прилича това. Аз виждах, че отначало и на Джек не му допадаше, но те му обясниха, че след като хората са бедни, значи сами са си виновни и че такава е божията воля, защото бедняците са до един пияници и прахосници. А после го заставиха да зареже пиенето. Пък той, нашият Джек, бе свикнал да обръща по някоя и друга чашка. Сега, ето на, го е зарязал и си мисля, че от това малко се е озлобил, е, като че веселата му душа е излетяла от него — и, разбира се, на нас с баща му също ни се наложи да се откажем от малкото удоволствие. После те казаха, че трябва да спре да пуши, че това също води направо в ада — но той като спря не стана по-весел, а и на бащата му е трудничко без тютюн. Така ли е, татко?
— Да — свирепо изръмжа старецът. — Дявол да я вземе тая компания, дето се готви да отиде в небесата! Господ да ме накаже, ако в ада не се съберат по-весели хора.
Прекъсна ни сърдита разправия в кантората. Беше се върнал Джек и вече плашеше с полицията някаква развълнувана жена. Тя очевидно се бе объркала и бе донесла лихвата с един ден по-късно от срока. Като се освободи от нея Джек влезе в гостната. В ръката си държеше часовник — предмета на спора.
— Наистина е безмерна милостта на Бога — заяви, любувайки се на часовника. — Той струва десет пъти повече, отколкото съм й отпуснал за него.
Изпрати баща си обратно в кантората, а майка си в кухнята да му приготви чай и известно време ние седяхме сами и беседвахме. Неговите думи ми изглеждаха като странна смес от самовъзхвала, надничаща през тънката завеска на самоунижението, с приятната увереност, че си е обезпечил топло местенце в рая плюс точно толкова приятната увереност, че болшинството от останалите хора не са си осигурили такова местенце. Да се приказва с него беше досадно и спомняйки си за някаква делова среща, аз станах и се сбогувах.
Той не се опита да ме задържи, но се виждаше, че го разпъва желанието да ми каже нещо. Накрая, измъквайки от джоба си някакъв църковен вестник и сочейки с пръст в текста, изрече:
— Вас, навярно, сър, съвсем не ви интересуват градините на бога?
Хвърлих поглед към мястото, което сочеше. Начело на списъка на пожертвователите за някаква поредна мисия при китайците личеше: „Мистър Джон Баридж — сто гвинеи“.
— Доста много жертвате, мистър Баридж — забелязах като му връщах вестника.
— Господ ще ми го възвърне стократно.
— И по тази причина ви е необходимо да получите писмено свидетелство, че авансът е внесен, а? — добавих.
Той ми хвърли изпепеляващ поглед, но не отговори нищо. Стиснах ръката му и си отидох.
© Екатерина Димитрова, превод от английски
Jerome K. Jerome
The Man Who Went Wrong, 1897
Сканиране, разпознаване и редакция: Теодора, 2008
Публикация
Джеръм К. Джеръм. Джентълмени и привидения. Разкази
Съставителство и превод: Екатерина Димитрова
Selekt ABC, София, 1993
Печат: Полипринт, Враца
255 с.
Sketches in Lavender, Blue and Green, 1897
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6765]
Последна редакция: 2008-04-27 21:00:00