Джеръм Джеръм - Човекът, който се отклони от пътя си

След това не срещнах Джек цели две години.

А после, през една октомврийска вечер, разхождайки се из Ист-Енд, аз се сблъсках с него — излизаше от малкия параклис на Бардет-роуд. Беше се толкова изменил, че нямаше да го позная, ако не бях чул как някаква жена го поздравява:

— Добър вечер, мистър Баридж!

Пищните бакенбарди придаваха на червеното му лице израз на заплашителна солидност. Облечен бе в лошо ушит черен костюм, в едната си ръка носеше чадър, в другата — книга. По някакъв непостижим начин успяваше да изглежда по-тънък и по-нисък, отколкото го помнех. Като го видях, стори ми се, че от предишния Джек е останала само смачкана обвивка, а той самият — живият човек — е извлечен по някакъв начин от нея. Бяха изцедили от него всички животворни сокове.

— Я! Ама това е Джек Баридж! — възкликнах и го загледах с удивление.

Малките му очички побягнаха настрани.

— Не, сър — отвърна той (гласът му бе загубил предишната живост и звучеше твърде металически), — това, слава тебе, Господи, не е онзи Джек, когото сте познавали.

— Вие, какво, зарязали сте стария занаят?

— Да, сър. С това е свършено. Едно време аз бях, прости ми, Господи, отвратителен грешник. Но, благодарение на небето, навреме се покаях.

— Да идем да пийнем по едно малко — предложих, улавяйки го под ръка. — И да ми разкажете какво се е случило с вас.

Той се освободи меко, но решително.

— Не се съмнявам, сър, че имате най-благи намерения — каза той, — но аз вече не пия.

Очевидно, много му се искаше да се отърве от мен, но не е така леко да се измъкнеш от литератора, когато той е усетил готови продукти за своята кухня. Заинтересувах се за старците — живеят ли още заедно с него.

— Да — отвърна, — все още. Но не може да се изисква от човека да издържа някои хора цял живот. В наше време не е толкова просто да се изхранят няколко гърла, а тука още всеки гледа как да се възползва от добрината ти и да ти седне на врата.

— Е, и как вървят вашите работи?

— Благодаря, сър, доста сносно. Господ не забравя слугите си — отговори ми със самодоволна усмивка. — Сега имам малък бизнес на Комершъл-роуд.

— А къде по-точно? — продължих аз. — Бих искал да намина и да ви видя.

Даде ми адреса си неохотно и каза, че ще изпита огромно удоволствие, ако му окажа честта да го посетя. Това бе явна лъжа.

Следващия ден отидох там. Оказа се, че той държи заложна кантора и съдейки по всичко, тук бизнесът вървеше добре. Самият Джек не се оказа там: бил отишъл на заседание на комитета на трезвениците, но зад тезгяха стоеше баща му, който ме покани вътре в къщата. Макар денят да не бе от най-топлите, камината в гостната не бе запалена и двамата старци седяха край нея мълчаливи и печални. Стори ми се, че те се зарадваха на моята визита не повече, отколкото сина им на нашата среща вчера. Но след някое време приказливата природа на мисис Баридж надделя и ние завързахме дружеска беседа.

Попитах какво е станало с роднината им с подпухналото лице.

— Не мога да ви кажа точно, сър — отговори старицата. — Тя не живее повече с нас. Знаете ли, сър, нашият Джек доста се промени. Той не жали особено онези, които не са много благочестиви. Пък бедната Джейн никога не се е отличавала с набожност.

— Хм, а малката? — поинтересувах се. — Тази, с къдриците?

— За Беси ли питате, сър? Тя е слугиня сега. Джек смята, че за младежта е вредно да бездейства и безделничи.

— Струва ми се, мисис Баридж, че синът ви наистина силно се е променил — отбелязах.

— Няма какво да говорим, сър — потвърди тя. — Отначало сърцето ми се разкъсваше на части. Твърде много и към лошо се промениха нещата у нас. И не че съм искала да бъда срещу сина си. Ако от това, че на нас ни е малко по-неудобно на този свят, а в замяна — за него стана по-добре, то ние с баща му няма да се сърдим. Така ли е, старче?

„Старчето“ изхъмка в знак на съгласие.

— И що за промяна така изведнъж настъпи у него? — попитах. — Как стана това?

— Обърка го една млада женичка — взе да ми разказва възрастната лейди. — Тя събираше за нещо си пари и почука у нас, е, а Джек — той винаги си е бил щедър — й даде банкнота от пет фунта. След седмица тя пак се появи за нещо подобно, задържа се в антрето и почна разговор за душата на Джек. Тя му каза, че той върви по прекия път към ада и че трябва да зареже занаята на букмейкър и да се хване с нещо почтено и богоугодно. Отначало той само си подсвирваше, но оная го подхвана със своите книжки, в които са написани такива неща, че страх да те хване. И тъй веднъж замъкна Джек при един от онези проповедничета, а оня вече го доуби.