Артър Дойл - Лъвската грива ((разказва Шерлок Холмс))

— Аз ти казах, Мод, да не се месиш в тая работа — ядосано извика нейния брат, влизащ в стаята с почервеняло от гняв лице.

— Това е моя работа, Уилям — каза сестра му рязко. Тогава тя се обърна към мен. — Аз ще направя всичко, за да ви помогна, само намерете престъпниците, г-н Холмс.

— Защо вие казвате престъпниците? — запитах аз. — Нима мислите, че те са няколко?

— Фит Рой (Макферсън) беше много храбър и силен независимо от това, че имаше слабо сърце. Никога един човек не би могъл да го пребие до смърт.

— Ако вие действително искате да ни помогнете, госпожице Мод — казах аз, — не бихте ли могли да ни разкажете нещо за бележката, която намерихме в джоба на умрелия?

— Не, това не е тайна! — отговори Мод. — Ние искахме да се оженим, но решихме да пазим в тайна известно време нашето решение.

— Защо не ми каза нищо за това? — извика нейния баща.

— Вие бяхте винаги против Макферсън — рече тя. — Аз не можех да ви говоря за него. Доколкото се касае до срещата на пясъка, тя е в отговор на това.

С тия думи момичето извади една бележка от джоба си и ми я подаде. Тя беше къса: „Моя скъпа! Старото място на пясъка след залязването на слънцето във вторник. Ф.М.“

— Вторник е днес — промълви Мод и нейните хубави очи се изпълниха със сълзи.

Аз погледнах плика.

— Тази бележка не е пускана по пощата. Кой ви я донесе?

— Този въпрос няма никакво отношение към случилото се и аз няма да ви отговоря — изрече Мод спокойно, но твърдо.

— Мислите ли, че Макферсън имаше някакви неприятели? — запита Стакхърдс след един миг на мълчание.

— Нямам никакви причини да мисля така — отговори тя.

— Още един въпрос, ако обичате! — добавих аз. — Беше ли г-н Мърдок един от вашите поклонници?

Момичето се изчерви.

— По едно време и аз мислех така. Но всичко свърши, когато той разбра, че Макферсън и аз се обичаме.

— Ван Мърдок е много странен човек — казах на Стакхърдс, когато напуснахме къщата. — Аз трябваше да разбера, че може да очакваме изненади от него. Ние трябва да се опитаме да намерим повече сведения за неговия характер и живот. При първия удобен случай обискирайте неговата стая така, че той да не може да разбере.

Мина една седмица, но събитията не се изясниха. Ние претърсихме стаята на Мърдок без никакъв резултат. Ходих на брега няколко пъти, премисляйки всички детайли отново и отново, но без някакво ново заключение. Не видях нещо, което може да изясни мистерията за смъртта на Макферсън. Даже моето въображение не можеше да ми помогне в този случай. И тогава узнах за кучето.

Една сутрин моята стара прислужница влезе в стаята със закуската. Тя изглеждаше много изплашена.

— Чухте ли за кучето, господарю? — попита тя.

— Какво куче? — отвърнах аз, гледайки я с изненада.

— Кучето на господин Макферсън!

— Да, и какво е станало?

— Животното бе намерено умряло на пясъка на същото място, където почина неговият господар.

„На същото място“ — тези думи се забиха в паметта ми.

— На същото място — си казах наум. — Защо този пясък е така фатален? Възможно ли е…?

Една идея се беше появила бавно в главата ми. Привърших бързо закуската си и няколко минути по-късно бях на път за „Гейбълс“. Намерих Стакхърдс в неговото училище.

— Какво щастие, че ви виждам, скъпи Холмс! — рече той, когато ме видя. — Имам нещо за вас. Двама от нашите ученици намерили тялото на Макферсъновото куче близо до подножието на скалата рано сутринта и го донесоха вкъщи.

— Моята икономка ми разказа това — отговорих аз. — Искам да видя тялото. Къде е то?

— Положено е на могилата — каза Стакхърдс. — Елате да го разгледаме. Ние прегледахме тялото на кучето много внимателно. То беше съвсем вкочанясало и лапите му бяха странно изкривени.

„Кучето е било дълго време в агония“ — помислих си аз.

От училището отидох на пясъка и се приближих към скалата близо до лагуната. Мястото беше пусто и нямаше никакви следи от живот. Видях малки кучешки стъпки около скалата.

Дълго стоях на това смъртоносно място, мислейки усърдно. Струваше ми се, че съм близо до разрешението на мистерията. Най-после станах и тръгнах бавно към вилата си. Неочаквано в мен като мълния се появи една мисъл.

В двора се запътих направо към чардака, пълен с всички видове стари книги. След известно време намерих това, което исках и отидох в стаята си с една малка книжка.

Тази нощ си легнах да спя много късно.

Рано на следващото утро бях на крака и се готвех да отида на пясъка, когато пристигна полицейския инспектор.