Артър Дойл - Лъвската грива ((разказва Шерлок Холмс))

Когато се завърнах на мястото, където бедният учител лежеше, заварих малка тълпа хора, заобиколили тялото. Селският полицай също беше там. Когато той ме видя, въздъхна с облекчение:

— Аз ще бъда много доволен да притежавам вашите съвети, г-н Холмс.

— Изпратете за доктор веднага и не позволявайте на никого да го мести — казах аз. — В това време ние ще обискираме джобовете на умрелия мъж. Може да намерим нещо, което да бъде от полза занапред.

Минута по-късно носна кърпа, джобно ножче и малък калъф бяха поставени пред мен от полицая.

— Това е всичко, г-н Холмс! — каза той.

Аз отворих калъфа и видях едно листче хартия в него. Разтворих го и прочетох следното: „Аз ще бъда на пясъка! Моди“.

— Да, ние трябва да намерим коя е тази Моди! — казах на Стакхърдс, когато отново поставих записката в калъфа. — Да претърсим стаята на Макферсън. Може би там ще намерим някои други писма от тази жена. В това време е необходимо хубаво да се огледа мястото в подножието на скалите. Аз сега ще отида до вкъщи и ще се опитам да измисля нещо.

Час по-късно Стакхърдс пристигна във вилата ми.

— Аз намерих четири сериозни писма от госпожица Мод Белами в писалището на Макферсън — каза той. — Изглежда, че те са много добри приятели, г-н Холмс! Не можах да ви донеса тези писма.

— Как мислите, дали те са се обичали?

— Няма съмнение за това. Не можах да разбера защо младата лейди е искала да срещне Макферсън на пясъка, където има обикновено много хора. Само случайно никой от неговите ученици не е бил там тази сутрин.

— Имало ли е такъв случай? — попитах аз.

Стакхърдс помисли за момент.

— Сега си спомних, че г-н Мърдок им даде работа по време на закуската — каза той. — И те не можеха да отидат, преди да я свършат.

— Аз бях разбрал, че Макферсън и Мърдок не са добри приятели — споменах аз.

— Не, не! Те бяха в дружески отношения.

— Но аз си спомням, че вие ми бяхте казали нещо относно спора им за едно куче, което принадлежало на Макферсън. Мърдок имаше лош характер и го беше изхвърлил през прозореца.

— Това беше отдавна — отговори Стакхърдс. — Не, не, казвам ви, те действително бяха приятели.

— Добре, предполагам, че са били. Сега — какво знаете за момичето. Познавал ли го е той?

— Всички я познават, защото тя е много красива.

— Но коя е тя?

— Тя е дъщерята на стария Том Белами. Той и неговият син Уилям са собственици на всички лодки в тази област (той беше рибар, но сега е състоятелен човек). Те живеят в село Фулуард.

— Тогава да отидем там веднага — извиках аз. — Това посещение може да ни помогне да разкрием мистерията за смъртта на Макферсън. Той беше много познат в тоя край. Ако видим нещо в тях, ще можем да се натъкнем на повода за престъплението и ще помогнем да се открие престъпникът.

След половин час ние пристигнахме в селото.

— Това е къщата на Белами — каза Стакхърдс. — Не е лоша за човек, който е започнал без нищо… О, погледнете тук!

В този момент вратата на къщата се отвори и един висок мъж излезе оттам. Беше Мърдок, учителят по математика.

— Здравей! — поздрави го Стакхърдс.

Мърдок кимна с глава и продължи нататък, но директорът го спря:

— Къде отивате вие? — попита той.

Лицето на на Мърдок почервеня.

— Това е моя лична работа, господине, и аз няма да ви отговоря нищо — каза той.

Чувайки това, Стакхърдс излезе вън от себе си.

— Това не е за първи път, г-н Мърдок, да ми отговаряте така грубо, но този път ще бъде последен. Вие ще напуснете училището толкова бързо, колкото е възможно — просъска той сърдито.

— Това беше и моето желание — отговори Мърдок хладно. Днес изгубих единствения си приятел, който имах тук.

С тези думи учителят по математика продължи пътя си.

— Това е невъзможен човек — извика Стакхърдс.

— Странно е, че той ни напуска така бързо след смъртта на Макферсън — казах аз замислено. — Добре, хайде да влизаме. Господин Белами трябва да е вкъщи. Може би той ще хвърли светлина върху тази история.

Бащата на Мод беше човек на средна възраст с червена брада. Той изглеждаше доста сърдит, когато ние го посетихме.

— Аз не мога да ви кажа нищо за тая работа — промърмори той. — Мод няма майка и моят син и аз сме само като настойници. Ние не обичаме тези писма и срещи. Младият господин нямаше да се ожени за нея.

В този момент Мод влезе в стаята и с широко отворени очи застана до вратата. Тя действително беше красива.

— Аз знам всичко, г-н Стакхърдс — каза тя спокойно. — Мърдок беше преди малко тук и ми разказа всичко. Действително ще ви кажа всичко, за да помогна на криминалната полиция да намери престъпниците.