Филип Дик - Трите стигми на Палмър Елдрич

Намери си такси и скоро летеше, потънал в размисли.

След малко използва видеофона на колата и се свърза с Феликс на Земята.

— Радвам се, че ми се обади — каза Феликс Блау веднага след като видя кой го търси. — В Бостън при странни обстоятелства се е появила някаква организация. Сякаш се е изградила изцяло само за една нощ, включително…

— С какво се занимават?

— Подготвят се да изкарат нещо на пазара. Вече са задействали цялата рекламна машина, включително три рекламни сателита, подобни на твоите — един около Марс, друг около Йо и трети около Титан. Говори се, че възнамеряват да пуснат на пазара стока, която ще се конкурира пряко с твоите Пърки Пат-макети. Ще се казва „Кони-къщички“. — Той леко се усмихна. — Хитро, нали?

— А чува ли се нещо за… знаеш какво — попита Лео. — Допълнение.

— Няма информация за това. Ако допуснем, че съществува такова допълнение, то вероятно се разпространява извън законните търговски канали. Има ли някаква полза от макетите без… „допълнение“?

— Не.

— Това дава отговор на въпроса ти.

— Обадих ти се, за да науча дали можеш да уредиш да се видя с Палмър Елдрич — каза Лео. — Намерих го тук, в База III на Ганимед.

— Нали си спомняш доклада ми, че Елдрич е донесъл лишей, подобен на онзи, който се използва за производството на Кен-Ди? Не ти ли хрумна, че тази нова фирма в Бостън може да е негова собственост? Макар че изглежда е твърде рано за това, той би могъл да поддържа радиовръзка с дъщеря си от години.

— Трябва да се срещна с него — каза Лео.

— Предполагам, че става въпрос за болница „Джеймс Ридъл“. Подозирахме, че може и да е там. Между другото, чувал ли си някога за мъж на име Ричард Хнат?

— Никога.

— Представител на тази нова фирма от Бостън го е срещнал и е сключил някакъв договор с него. Този представител, Ичолц…

— Каква бъркотия — прекъсна го Лео. — А аз дори не мога да се добера до Елдрич. Сантина дежури пред вратата му заедно с дъщерята на Елдрич.

„Никой не може да премине през тези двамата, като стена са“ — помисли си той. Даде на Феликс Блау адреса на хотела в База III, в който беше оставил багажа си, и прекъсна връзката.

„Обзалагам се, че той е прав — помисли си Лео. — Палмър Елдрич е моят конкурент. Такъв ми е бил късметът — занимавам се със същото, с което е решил да се захване Палмър Елдрич по пътя си на връщане от Проксима. Защо не правех системи за управление на ракети? Тогава щях да се конкурирам само с «Дженерал Електроникс» и «Дженерал Динамикс»…“

Сега вече се запита сериозно какъв ли лишей е донесъл със себе си Елдрич. Вероятно усъвършенстван вид на онзи, от който се произвежда Кен-Ди. По-евтино производство, по-силен и с по-продължително действие. Господи!

Докато размишляваше, му хрумна странна идея. Спомни си за организацията, появила се в Обединената арабска република, която обучаваше наемни убийци. Те биха имали големи шансове против Палмър Елдрич… Някой от тях, щом веднъж се захване с тази работа…

Но оставаше и предсказанието на Рондинела Фюгейт, че в бъдеще Лео ще бъде обвинен за убийството на Палмър Елдрич.

Очевидно щеше да намери начин да заобиколи препятствията.

Той носеше със себе си оръжие — толкова малко, толкова незабележимо, че не би могло да бъде намерено дори при най-внимателно претърсване. Преди известно време един хирург във Вашингтон, окръг Колумбия, беше зашил в езика му самонасочваща се стреличка с бързодействаща отрова. Стреличката беше изработена по модел, използван от съветските тайни служби, но бе значително усъвършенствана — след като поразеше жертвата си, тя се самоунищожаваше, без да остави никакви следи. Отровата също бе необичайна — не засягаше дихателната или сърдечната дейност, всъщност това не беше отрова, а вирус, който се размножава в кръвта на жертвата, предизвиквайки смъртта й за четирийсет и осем часа. Вирусът беше канцерогенен, открит на една от луните на Уран и все още съвсем неизвестен. Беше му струвал цяло състояние. Сега беше достатъчно да застане на една ръка разстояние от желаната жертва и да стисне с пръсти основата на езика си, след като се е изплезил в посока на мишената. Така че, ако можеше да се види с Елдрич…

„И най-добре ще е да го направя — осъзна той, — преди тази нова компания от Бостън да започне производството си. Преди да стане способна да функционира и без помощта на Елдрич. Като плевел — или го изтръгваш веднага, или няма смисъл да го изтръгваш изобщо.“

Когато се добра до стаята си в хотела, той се свърза с офиса на „П. П. Макети“, за да види дали не са му оставили някое важно съобщение или не се е случило нещо, което да заслужава вниманието му.