Гордън Диксън - Трудна задача

— Какво направи?

— Признаваш ли, че беше на погрешна позиция? — настояваше да разбере Кари.

— Да.

— И че аз печеля баса? — продължи самодоволно адвокатът.

— Да.

— Тогава ще ти кажа.

Преди да продължи. Кари сложи цигара в устата си и дръпна, за да я разпали. После издуха дълга струя дим, която застина на кълбо в неподвижния въздух на стаята. Понеже отоплителната система вече не вкарваше загрят въздух, помещението бързо изстиваше.

— Твоята чудесна машинарийка може да се справя много добре с метеорологията, но не я бива много по логиката. Доста странно, като се има предвид колко свързани са логиката и математиката — каза Кари.

— Какво направи, питам?

— Ще стигна и дотам, почакай — отвърна Кари. — Както казах, положението е доста странно. Погледни как твоята безпогрешна машина, която сигурно струва няколко милиона кредита, блъска мозъка си върху един парадокс.

— Върху парадокс ли?! — гласът на Бърк приличаше на плач.

— Върху парадокс — доволно изчурулика Кари, — върху един много хитър парадокс. — И продължи вече с нормален глас: — Парадоксът е от операта „Пиратите от Пензанс“ на Гилбърт и Съливан. Когато преди известно време се хвалеше, че твоят приятел не може да се повреди, хрумна ми, че може да се изкара от строя, като му се даде проблем, който е прекалено голям, за да го побере в клетките на механичния си мозък. Спомних си нещичко от лекциите по логика, които слушах преди войната. Един интересен случай, наречен Парадоксът на Епименид. Забравил съм вече първоначалното описание, лекциите по логика бяха много скучна и заспала работа. Както и да е. Ако аз ти кажа: „Всички адвокати са лъжци“, как можеш ти да прецениш дали твърдението ми е вярно, или невярно, след като аз самият съм адвокат? Ако е вярно, значи аз лъжа, когато казвам, че всички адвокати са лъжци. От друга страна обаче, ако аз лъжа, значи не всички адвокати са лъжци и твърдението ми е невярно. Значи, ако твърдението ми е невярно, то отговаря на истината, а ако е вярно, обратното, и така нататък, и така нататък. — И изведнъж Кари избухна в неудържим смях. — Да можеше да си погледнеш лицето, Бърк! — извика той. — През живота си не съм виждал толкова озадачен човек. Както и да е. Поизмених малко парадокса и го предложих на машината. Докато ти възпитано чакаше отвън, аз отидох до машината и й казах: „Ти трябва да отхвърлиш твърдението, което правя сега, тъй като всички твърдения, които правя аз, са погрешни.“ — Кари спря и поглеДна метеоролога. — Разбра ли, Бърк? Вкарах в машината това свое твърдение и го оставих да бъде отхвърлено. Но машината не може да го отхвърли, без да признае, че то е правилно, а как би могло то да бъде правилно, щом като според него всички твърдения, които изказвам аз, са погрешни? Разбирам… по лицето ти разбирам, че ти стана ясно. Ох, само да можеше да се видиш отнякъде! Гордостта на метеорологичната служба, сразена от един парадокс!

И Кари се отдаде на нов пристъп на смях, който продължи дълго, цяла минута. Всеки път, когато правеше опит да спре, отново избухваше в смях, щом погледнеше лицето на Бърк, смръщено от пълно объркване. Метеорологът стоеше, без да помръдва и без да говори, но гледаше госта си, като че виждаше призрак.

Накрая, изтощен от смеха, Кари започна да придобива сериозен вид. Като продължаваше да хълца тихо, той се облегна на стената, пое дълбоко въздух и се изправи. През тялото му премина хладна тръпка и той вдигна яката на туниката си.

— А сега, след като вече ти обясних номера, Бърк, можеш да върнеш любимеца си към обичайните му задължения. Започна да става неприятно студено, а дневната светлина, която влиза през прозореца, също не е най-радостното нещо на света.

Но Бърк не направи крачка към контролното табло. Гледаше втренчено, без да се помръдне, и очите му все така се взираха в Кари. Адвокатът се поусмихна.

— Хайде, Бърк. Пускай машината. Можеш да се възстановяваш от шока и после. Ако те безпокои басът, забрави за него. А ако е въпрос за провала на рожбата ти, не се тревожи, очаквах, че ще е по-зле. Мислех, че нещо вътре ще изгори и въобще ще престане да работи, но виждам, че все още е заета и е включила всички блокове до един в търсене на решението. Предполагам, че насоката, в която се движи, е да търси теория за обобщаването на такива случаи. Това е пътят към решението. И може би ще стигне до него след година-две.

Бърк обаче стоеше все така, без да се помръдне. Кари го изгледа изненадано и попита с раздразнение: