Уилям Дийл - 27

— Ще излезем по задните стълби, както дойдохме — прошепна й той в ухото. — Искам да си държиш главата наведена, ясно ли е? Разбрано?

Тя кимна.

— Ще се преструваш на пияна. Ако минем покрай някого, не го поглеждай. Само звук да чуя, и ще ти прекърша врата като на пиле.

Държеше я с една ръка, а в другата носеше куфарчето. Тя бе навела глава, както й бе заповядал, но никой не ги видя. Той грубо я блъсна върху предната седалка на колата и тръшна вратата. После мълчаливо подкара обратно към Хелгещрасе. Жената гледаше в таблото и притискаше разранените си устни.

Две години обикаляне с товарни влакове, спане под железопътни мостове и в ъглите на мрачните тунели; крадеше храна. Понякога се намираше и работа, тежка работа, като преместване на релси или почистване на железопътните насипи за една шепа марки, с които трудно можеше да си купиш свястно ядене. Но понякога оставаше достатъчно, за да платиш на някоя курва, живееща близо до ж.п. линията — стари курви, прекалено болни и повехнали, за да привличат когото и да е, и той изливаше яростта си в мимолетна страст, докато унижението изгаряше душата му като желязо за дамгосване. Приличен мъж като него, красив мъж, герой от войната, за Бога! Доведен дотам да се пазари с мръсни, миризливи човешки отрепки, които никой уважаващ себе си човек не би издържал, да ги чука в парцаливи палатки или на земята, ако времето бе достатъчно топло. Но след като никоя уважавана жена не би имала нищо общо със скитници, това бе за него едно мимолетно облекчение в агонията на бедността.

Вече не си спомняше къде е бил тази нощ. Бранденбург може би, или Мюнстер, Дните и местата се бяха превърнали в един объркан кошмар, в който всяко място изглеждаше по един и същи начин. Разхвърляни ж.п. станции с малки лагерни огньове, за да се стоплиш. Ръцете загрубели, изприщени и покрити с мръсотия. Непрекъснат шум от кашлица. Топла лятна нощ. Под тях мека трева. И той вдига поглед и вижда лицата, очертани над ръба на долчинката… ухилени лица, пълни с развалени зъби усти и хлътнали очи надничаха от мрака. Яростта му бе огромна. Той започна да ги замеря с буци въглища, после хвана един за косата и го наложи с пръчка.

— Ама ние й платихме, та да гледаме — молеше онзи с немощен глас.

И когато се обърна, я видя да лежи там, с рокля, вдигната над кръста, и да му се смее.

— Искате представление, а? Сега ще ви направя представление! — извика той. И се качи върху нея, както бик качва крава, ръмжеше от ярост и я биеше с пестник и я мушкаше, докато свърши проснат отгоре й и чак тогава разбра, че е мъртва.

Първият му импулс бе да избяга. Но старците го бяха видели. Така че той ги изчака да се махнат, пренесе я до близкия прелез и когато мина влакът, я блъсна под колелата.

До сутринта се бе качил на друг товарен влак и бе далеч оттам, а мъртвата курва бе само лош сън. Но лош сън, който не отмираше, и когато го обладаваше и се задържаше натрапчиво, той преживяваше кошмара отново. Но когато сънят си отиваше, у него не оставяше никакво угризение, никаква вина и никакъв гняв. Само щастлива отмора и спокойствие.

Ингерсол я върна на една пряка разстояние, откъдето я беше взел, отби до бордюра, загаси фаровете и каза тихо:

— Погледни ме.

Тя погледа пода на колата няколко секунди, но мекият му глас я накара най-накрая да го погледне. Едната страна на лицето й бе подпухнала и посиняла. Едното й око бе подуто, почти затворено. По устните й още имаше кръв.

Той извади пачка лири и ги размаха пред здравото й око.

— Двеста лири, или искаш да те закарам в полицейския участък, за да ме обвиниш, че съм те бил? Двеста, мила, помисли си. Не можеш да ги спечелиш и за две седмици, нали?

Тя дълго го гледа, после бавно посегна и взе парите.

— Махай се — заповяда той.

Момичето тромаво се измъкна на тротоара. Той затвори вратата след нея и със свистящи гуми подкара в мрака.

Ингерсол се бе събудил в четири часа сутринта. Два месеца бяха изминали, откакто странният професор го бе посетил на снимачната площадка. Бяха работили трескаво, за да редактират филма, и той бе гледал грубото копие на „Der Nacht Hund“ предишната вечер. Всички бяха съгласни, че това е най-добрият му филм досега. Бяха добавили прости надписи, така че да може да го вземе със себе си в Берхтесгаден и лично да го покаже на фюрера. Това щеше да бъде първото му публично гледане. Премиерата бе определена за края на февруари в „Крол“ и щеше да бъде галасъбитие.

За два часа двамата с Хайнц изработиха грима. Ингерсол беше решил да отиде като бизнесмен на средна възраст с маска от латекс, която изместваше линията на косата му назад и го правеше да изглежда отчасти плешив.