Уилям Дийл - 27

Гласът на Хитлер започна да се извисява, горчивината се замести с гняв.

— Днес в Германия има много хора, които се чувстват по същия начин — продължи той, удряйки юмруци в бедрата си. — Ето аз трябва да хвърля Версайския договор в лицето на Съюзниците. Гордост, гордост, хер Ингерсол, това ще дадем на целия народ. Аз трябва да направя поражението несвойствена дума за всички германци.

— И вече сте започнали — каза Ингерсол.

— Благодаря, хер Ингерсол — каза Хитлер, искрено зарадван, и затропа с крака, за да се стопли.

„Примамвай и ласкай.“

— Как ви наричат? Йохан? Джон?

— Всъщност Ханс — каза Ингерсол.

— O, вашето истинско име! — Хитлер се усмихна.

„И така, те искат нещо — помисли си Ингерсол. — Дали са си доста труд, за да ме проучат. Дали знаят всичко? Дали знаят всички тайни на Йохан Ингерсол? Дали това няма да бъде някакво изнудване?“

— Не се безпокойте — каза Хитлер. — Химлер и неговият СС свършиха всичко. Те са извънредно предпазливи. Държавна сигурност, нали разбирате.

— Ах, да, Държавна сигурност.

Парата от устата на Хитлер се виеше нагоре през гънките на яката му.

— Аз не обичам зимата, Ханс — каза той. — Когато за пръв път отидох във Виена да уча… бе едно безкрайно мъчително време… през тези две години единствената ми любовница бе скръбта, а единственият ми приятел бе гладът. Но това, което най-много си спомням, е студът.

Той спря, потрепери и се сви по-дълбоко в палтото си, после продължи:

— През зимата вечно ми беше студено. Хубаво е тук, като гледаш снега в планината и го чуваш как хрупка под краката ти, но студът ме прерязва като сабя.

— Да се връщаме ли във вилата?

— Не! Това е страх, който трябва да преодолея. И някой ден ще го преодолея. А може би някой ден силно ще изгоря от слънцето, ха-ха, и тогава ще ме е страх от топлината повече, отколкото от студа. Ха! Освен това съм сигурен, че знаете какво значи да спиш върху студения паваж.

— Не е толкова лошо, колкото в окопите, когато вали — каза Ингерсол. — Най-много ме беше страх да не се удавя в калта. Когато валеше, се страхувах, че окопът ще се срути върху мен. През нощта изпълзявах навън и спях заедно с мъртвите. А на сутринта пропълзявах обратно в ямата. Да предпочиташ да спиш с мъртвите, ето това е страх.

— Били сте добър войник — каза Хитлер.

— Вие също.

— И все още сме, Ханс. Войната тепърва започва.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Говорите като истински нацист.

— Чел съм „Майн кампф“ поне десет пъти, запаметявал съм цели пасажи, казвал съм ги на глас, за да чуя тяхната сила — каза Ингерсол ентусиазирано. — Чел съм всичките ви трудове, майн фюрер.

И издекламира:

— Боже Господи! — възкликна Хитлер учудено. — Това е мое. Писах го… чакайте…

— Хиляда деветстотин и дванайсета.

— Да — каза Хитлер учудено и повтори:

— Бях двайсет и четири годишен тогава. И всички ми се смееха — каза Хитлер.

— Пророкът трябва винаги да понася презрението.

— Вие също сте ученик на Ницше, нали?

— Познавам отблизо неговите трудове.

— Вие сте доста начетен, Ханс Волф — каза Хитлер впечатлен. — Обичате ли музиката? Вагнер?

— Много.

Тръгнаха надолу по пътеката към чайната.

— Знаете ли, когато бях момче във Валдфиртел, заедно с моя приятел Густъл написахме опера. Беше нещо ужасно, пълна с лудост, насилие, убийства, чудеса, митология, магия, самоубийства. Ох, напомняше доста за Вагнер.

Изведнъж настроението на Хитлер се промени отново, този път от носталгия към раздразнение. Гласът му стана по-силен и малко по-висок.

— И това е другият проблем на тези глупаци там долу — продължи той. — Те не разбират Вагнер. Само аз разбирах важността на Вагнеровото проникновение, Ханс, само аз разбирах, че творението е един акт на насилие и че всяко творение трябва да продължи пътя на насилието.

Гласът му се понижи и достигна почти до шепот. Той се наведе по-близо до Ингерсол.

— Това е началото. Миналия понеделник, когато този изкуфял стар глупак ме направи канцлер, бе положено началото. Първо е имало Свещена римска империя, после идва Прусия, а сега е славният Трети райх. Ние ще променим света. Ние ще премахнем Версай. Ще премахнем евреите и циганите, и комунистите. Ние ще създадем народ от чисти арийци, по-умен, по-силен и по-хубав от всяка друга раса в историята. Ние ще направим всичко това… — Той спря за момент с блеснали очи, дишаше накъсано и запъхтяно. — Вярваш ли в това, Ханс? Вярваш ли, че сега Третият райх съществува?