Уилям Дийл - Първичен страх

— И бедният стар Ал Силвърмън. Ти наистина му скрои номер, нали? Човекът прекара три седмици в болница и сега разбрах, че е подал молба за преподавателска работа в градския университет.

— Защо изведнъж почваме да съжаляваме бедния стар Ал, Ваше благородие? Нашариха му задника. Случва се.

— Но не и на теб. Не и през последните… колко, четири години, откакто не си загубил дело?

— Има и признания за извършено престъпление, ако правилно си спомням.

— Както знаеш, не гледам с добро око на признанията за извършено престъпление — каза Шоут почти яростно. — Аз казвам, яви се в съда, спечели или загуби, затова са съдилищата.

— Да, сър, знам вашето предпочитание по този въпрос. Колкото до Ал Силвърмън, той е дяволски добър адвокат. Просто лошият случай го погуби.

— Гангстерът ли, мистър Вейл? Всички знаят, че Пинеро е убиец на… — Той неопределено махна с ръка. — Който и да е…

— Което няма абсолютно нищо общо с факта, че трима полицаи са го използвали като тренировъчна круша. За това ли ме извикахте? Да ме сдъвчете, че съм спечелил делото?

— Казах ти за какво става въпрос. Става въпрос за това, сър, че аз ви моля да се заемете с това безплатно дело като лична услуга.

Човек не отказва на съдия от върховния съд лична услуга.

— Надявах се, да се махна за около две седмици и да ида на риболов в Кийз — каза Вейл. — Разбирате, да си заредя батериите. Приемам, че това може да почака няколко седмици…

— Не, не, не — остро каза Шоут. — Насрочването на делото е утре и аз се надявам да влезе в съда след, ох, максимум шейсет дни.

— Какво е обвинението?

— Предумишлено убийство.

— Дело за убийство! Искате да ида на съд с дело за убийство след шейсет дни? Кой е клиентът?

Шоут се наведе напред и се усмихна.

— Аарон Стемплър — каза той.

— Аарон… — започна Вейл и си спомни името. Боже мой! Той загледа Шоут през бюрото няколко секунди. — Тази история с Рашмън…

— Да, мистър Вейл. Историята с Рашмън.

Аарон Стемплър беше момчето, което бяха арестували за убийството на архиепископ Рашмън.

Шоут бръкна в едно чекмедже, извади тънка черна пура, разопакова я и внимателно отряза кранчето й. Вейл извади една цигара.

— Ще имате ли нещо против? — каза Шоут. — Наистина мразя миризмата на цигари. — Вейл сложи пакета обратно, докато Шоут запали пурата със златна запалка, като я въртеше бавно, за да е сигурен, че беше равномерно запалена. После се облегна назад и издуха дима към тавана.

— Насрочването на делото е утре в девет. Тогава ще определя датата. Може би… ох, през първата седмица на април.

— Но това не прави дори шейсет дни!

— Каква е разликата, адвокате? Така или иначе, ще го пратим на електрическия стол.

Шокираното изражение на Вейл предизвика мигновения отговор на съдията.

— Просто за да сме откровени, знам от много достоверен източник, че това малко чудовище е познавало епископа, бил е хванат с оръжието, с което е извършено убийството, и кървавите отпечатъци от пръстите му се простират от жилището на епископа до изповедалня та.

— Изглежда, знаете доста за случая. Вие ли ще водите съдебния процес?

— Това, което току-що ви казах, е всичко, което знам, сър, и да, аз ще го водя. И абсолютно сигурно не очаквам никакъв проблем от ваша страна по този въпрос.

— Разбирам. Е, ако е толкова явен и предрешен, може би просто ще се признаем за виновни и ще се оставим на милостта на съда.

— Няма да има никаква милост при този съд, мистър Вейл. Архиепископ Рашмън беше най-близко до явлението жив светец, който някога градът е виждал. Дори противниците на смъртното наказание ще погледнат по друг начин, ако Стемплър отиде на електрическия стол. А той ще иде. Ще бъде най-презреният подсъдим след Чарлс Менсън. Дори ако се признае за виновен, ще иде на проклетия стол.

Значи това беше. Това беше възмездието за победата с Пинеро. Да го накарат да води загубено дело, да обърнат общественото мнение срещу него и да му пречупят гръбнака. Нека поставим Вейл на колене, за това ставаше въпрос.

— Първото нещо, което ще направим, е да подадем молба да предадем делото за разглеждане в друг окръг. Няма начин…

— В никакъв случай. Никакво предаване на делото. Не можеш да схванеш, нали, адвокате? Излез на улицата, в ресторантите, попитай хората какво мислят. Хората са вбесени, и правилно. Те искат да получат удовлетворение, мистър Вейл. Те искат възмездие. Те изискват това избавление.

— Защо просто не го обесим пред църквата? Там има хубав голям дъб.