Уилям Дийл - Първичен страх

Тя довърши изречението вместо него.

— …трябва да потърсите и друго мнение.“ Знам и второто нещо, което е казал, е „Винаги се питай защо“.

— Много добре, напредваш.

— Защо не? Чувам го всяка сутрин, по дяволите. — Тя се качи на горния етаж.

Въпреки че Наоми знаеше много малко за правото, тя се учеше бързо и беше енергичен търсач. Когато й се посочваше правилната посока, тя се ровеше из канцеларските бумаги и изравяше информация от нечестни и съмнителни полицаи, отговарящи за държавния архив, издирваше имена и подробности из лабиринтите на микрофилмите от вестниците. Дай й едно име и ще се върне с биографията. Искай й една дата и тя ще ти из-фабрикува цял календар. Искай й едно сведение и тя ще ти възпроизведе цяла папка. Тя не беше женена; можеше да напечата 120 думи за минута, да стенографира и понякога, когато той се беше заровил в правни книги, можеше да приготви много хубаво ядене в кухнята. Какво повече можеше да иска Вейл, освен, може би, с течение на времето да я превърне в правен асистент.

Тя се върна и пусна един чифт вълнени чорапи в скута му.

— Благодаря — каза той. — Окей, нека прегледаме задачите за днес.

Тя седна и отвори книгата си. Той не я слушаше. Беше погълнат от Наоми.

Имаше моменти, и този беше един от тях, когато Вейл искаше просто да грабне Наоми и да я занесе на горния етаж, в стила на Рет Бътлър. Но те бяха сключили сделка — Наоми Чанс и Мартин Вейл. Работа, не удоволствие. Сексуалното влечение съществуваше още от началото, от деня, в който тя отговори на неговата обява в местния седмичник. Имаше една нощ — два месеца, след като тя дойде да работи за него, когато бариерата беше паднала. Каква нощ само. Те бяха работили до късно върху едно адвокатско досие, което трябваше да бъде готово сутринта и го свършиха в полунощ. Подът на кабинета беше затрупан с книги, записки и парчета хартия. Една каша. Наоми се беше проснала върху кушетката пред огъня.

— Заслужаваме едно малко парти — каза Вейл. Отиде в кухнята и се върна с бутилка Dom Pergnon и две чаши.

— Пазя това вече цяла година — каза той. — И чакам това пиене от два месеца.

Извади тапата с пукот, напълни двете чаши и се наведе над канапето. Чукнаха се.

— За наше здраве — каза той. — Много добър екип сме.

— Пия за това — каза тя.

На третата чаша Вейл седеше на канапето и разтриваше краката й. Сексуалното напрежение се повишаваше и двамата се опитваха да избегнат неизбежното. Ръцете му се придвижиха към прасците, после към бедрата й.

— Марти — каза тя бавно.

— Просто се отпусни.

Ръката му се придвижи по-нагоре и галеше равния гланц на чорапогащника й, като пръстите му едва я докосваха.

— О, Боже мой — изпъшка тя. Надигна се да срещне върха на пръстите му, които я изследваха, и се притисна към ръката му. Като я галеше, той легна долу до нея и я целуна по устата, после но ушите, но врата и тя реагира като сложи ръка зад главата му и много дипломатично я придвижи надолу към гърдите си. Натрупаното с месеци въздържание избухна и те започнаха трескаво да се събличат, без изобщо да загубят ритъма на взаимното прелъстяване. Вече разсъблечени, тя се изправи над него в светлината на огъня, разкрачи се, седна върху него, като се движеше с леки, влажни кръгове, докато той опипваше всяка нейна пора. Накрая тя леко се надигна и го сложи в себе си, като заглушаваше виковете му с устата си. Хипнотизирани те правеха любов, спираха, въздържаха се, треперейки, докато не можеха повече да устоят на напора на сетивата си, и за почваха отново, докато напрежението ставаше неудържимо и те свършваха със взаимно облекчение.

— О, Господи! — извика тя, като падна върху него, раздвижи дългите си крака, стегна ги и го задържа в капана, като се целуваха, докато накрая им мина. Той лежеше под нея, ръцете му я обгръщаха и леко дращеха гърба й, докато си поемаха дъх; заспиваха, събуждаха се и после обезумели повтаряха всичко отново.

Беше четири часа сутринта, когато тя изведнъж стана от него и скочи от канапето.

— О, Боже мой — заекна тя и започна да се облича.

— Какво правиш? — попита Вейл.

— Какво мислиш, че правя? Обличам се.

— Просто остани тук тази нощ. Защо ще си ходиш вкъщи сега, за Бога? Четири часът сутринта е.

— Да не си полудял? Всички съседи ще разберат, че съм останала тук. Освен това трябва да си ида вкъщи и да си сменя дрехите. И не си нося четката за зъби. Това беше много… неочаквано.

— Да вървят по дяволите всички съседи. Господи, аз дори не познавам всички съседи.