Уилям Дийл - Тай Хорс

Треньорът на Сай му говореше забързано на ухото, а дребният боксьор слушаше и кимаше. През почивките между рундовете Хатчър не спираше да оглежда трибуните с надеждата, че може да зърне някъде Уол Пот, макар че шансовете той да е тук бяха нищожни. Все пак това не беше мач между реномирани боксьори.

Четвърти рунд. Тан смени тактиката си. Придвижваше се по-внимателно по ринга, като на боксьор в западен стил, държеше Сай на дистанция и го чакаше да се разкрие. Сай се придвижваше грациозно, танцувайки неуморно около тромавия си противник.

Изведнъж, съвсем ненадейно, Тан изстреля крака си напред и успя до намери с плътен удар слънчевия сплит на Сай. Дребничкият тайландец се преви на две от болка и падна върху въжетата.

Тълпата беше стъписана, не знаеше кого да подкрепя.

Тан се нахвърли върху него като тигър и стовари три унищожителни удара в главата му. Сай беше на колене и разтърсваше глава, за да се опомни, а по гърдите му покапаха пръски кръв, размесвайки се с потта му. Той вдигна очи нагоре към Тан и в тоя момент Хатчър видя злобата в погледа му. Това беше поглед на убиец. Сай избърса кръвта от лицето си с ръкавицата и разтърси глава, докато реферът се беше навел над него и му говореше нещо.

Сега вече се беше изправил на крака, подкрепян от окуражителните възгласи на тълпата. Тан нападна отново с тромави подскоци и се опита да наложи бой от близка дистанция, влизайки плътно в Сай. Тогава дребният тайландец направи нещо изумително. Направи салто встрани и се приземи на краката си зад Тан и докато едрият му противник се извърне към него, той направи три малки подскока, скочи високо във въздуха и нанесе два силни удара с крака в лицето на Тан, след което се приземи отново на краката си.

Хатчър се усети, че е на крака и крещи от възторг заедно с тълпата.

Зашеметен от ударите, смаян и стъписан от страхотното, безмилостно нападение, Тан нанесе в отчаянието си убийствен, касапски удар към противника си. Юмрукът му профуча на четвърт инч от брадичката на Сай.

Сай го намери с два бързи леви и стовари мощен десен в ъгъла на челюстта му, точно под ухото. Тряс!

От удара Тан се извъртя обратно, пльосна по очи върху въжетата, отскочи оттам и се стовари по задник на ринга. Огледа се наоколо с изцъклен, невиждащ поглед.

Реферът започна да брои. На шест Тан се беше опрял на дясната си ръка. На осем беше успял да подпъхне краката си под тялото. На девет с мъка се избута нагоре.

Реферът отстъпи назад.

Сай започна да се движи като стрела. Танцуваше на зигзаг по целия ринг, докато Тан се опитваше да фокусира очите си и да го фиксира. Той изобщо не видя последните два удара.

Вторият от тях беше унищожителен десен, в който беше вложена цялата мощ на неговите 120 фунта плюс неизмеримата му енергия. Главата на Тан отскочи назад като боксова круша. Пред очите му се спусна черна пелена, той се свлече на колене, после се строполи напред по очи върху ринга и повече не помръдна.

Дори и ангелите нямаше да могат да го извадят от дълбокия несвяст.

Сай скачаше радостно по ринга с вдигнати над главата си ръце — истинска картина на несдържана радост. Неговият треньор скочи през въжетата на ринга, обгърна го с две ръце през кръста и така започна да танцува с него по осветения квадрат.

Тълпата беше полудяла — по ринга заваляха хвърлени програми, шапки, амулети и празни бутилки.

Както аплодираше, Хатчър започна и да се смее от радост. „Това се казва страхотен бой“, каза си той вътрешно.

Хатчър размаха печелившите билети от залагането си над глава и закрещя, колкото му позволяваше гърлото, към Сай и треньора му.

— Седемстотин и петдесет бата, приятел, седемстотин и петдесет бата!

Естествено, в такъв момент Сай най-малко се интересуваше от това. Буда беше повярвал в него. Той беше победил огромния си противник. И беснеещата тълпа приветстваше именно него.

Във възбудата си Хатчър не можа да забележи стария китаец, който го наблюдаваше. Той беше висок, но прегърбен. Имаше сива, изтощена коса и бяла брада. Беше облечен в копринен чионгсам. Когато Хатчър се измъкна между пейките и излезе от арената, старият мъж го последва.

Като излезе отвън, Хатчър отиде направо на едно от петте гишета, на които се изплащаха печалбите от залаганията. Нареди се на опашката и в тоя момент усети първите хладни пръски дъжд. Само след секунди проблясна светкавица и се чу тътенът на гръмотевица. Хатчър стоеше търпеливо на опашката и оглеждаше тълпата.