Уилям Дийл - Тай Хорс

Сай беше наметнат с тъмносин боксьорски халат с бродирана на гърба кобра, изпъстрена в зелено и червено, навита на кълбо с отворена заплашително бяла уста. Той смъкна халата от плещите си и го подаде на треньора си — един набит, почти квадратен мъж с размазан нос и подпухнали клепачи. Под халата Сай беше по червени копринени боксьорски шорти, на чиито крачоли беше извезано името му в синьо. Освен това има ше превръзки на челото и на левия бицепс — традиционни украшения на тайландските боксьори. Лентата, която беше превързана около главата му, беше в тютюневокафяв и бял цвят с твърда, синя копринена лента, висяща от задната й страна. Към тънкия, кожен ремък, привързан стегнато над левия му бицепс, беше завързан неговият амулет за успех. Краката му бяха боси.

Сай се движеше с невероятна грация, с очи, фиксирани почти хипнотично в една точка пред него, заставаше на единия си крак, после на другия, сетне се извърташе бавно около оста си под съпровода на музиката, която свиреше поне два пъти по-бързо от нормалното темпо. След това, но време на едно такова бавно завъртане, той изведнъж изстреля напред няколко страхотни удара с крак, последвани от серия единични и двойни удари с ръце, после се извъртя светкавично и завърши движението си с елегантен пирует като на забавена лента.

Хатчър беше впечатлен. Той тръгна обратно към мястото за залаганията, проправяйки си с мъка път сред крещящата и жестикулираща тълпа, като същевременно се оглеждаше за Уол Пот, макар да си даваше сметка, че шансовете му да го забележи сред тая тълпа бяха не по-големи от шансовете на тия, които залагаха срещу Сай. Хатчър заложи една лилава за своя шофьор, който се приемаше тук като аутсайдер в неговата среща и беше някъде към края на списъка на залозите, със съотношение пет към две в негова вреда. Ако дребничкият тайландец победеше, Хатчър щеше да спечели 750 бата, което правеше около трийсет и седем долара, които той реши да даде на Сай като премия.

По време на първите няколко боя Хатчър непрекъснато сновеше из тълпата пред гишетата за залагане и букмейкърите, хвърляше постоянно поглед и към крещящата галерия, докато течеше играта, без да обръща внимание на събитията на ринга.

От Уол Пот нямаше и следа.

В шест и трийсет Сай беше изведен на ринга под открито небе. Една светкавица проблясна в небето над единия край на града, съпроводена от далечния тътен на гръмотевицата, но никой не обърна внимание на зараждащата се буря.

Както и при боксовите мачове в западен стил, и тук реферът на ринга представи Сай и неговия опонент — един по-едър и по-як боксьор на име Та Тан.

„Без ханане, борене, джудо, илюене, удари с глава или ритане, докато противникът е на земята“, съдията направи дежурното предупреждение на тайландски. След това обяви, че ще се играят пет гейма по три минути и мачът ще бъде прекъснат, ако някой от боксьорите получи нараняване. След последната обява се разнесе невъобразим хаос от освирквания и дюдюкания.

Боят започна с ритуал. Музиката спря и тълпата също замлъкна. Сай склони глава и скръсти ръце в традиционния уои, отправяйки благодарност на своя треньор и молейки се на Буда, той казваше на своя бог, че вярва, че е постигнал необходимата „правилна“ нагласа и дух, за да спечели своята битка. Според Готама Буда съществуват четири велики истини: първо, съществуването е страдание; второ, страданието е причинено от желанието; трето, премахни от себе си желанието и ще се избавиш от страданието; и последно, осемте правила за „правилното“, чрез които човек може да се избави от страданието — правилното разбиране, правилното мислене, правилната реч, правилното поддържане на тялото, правилното хранене, правилното усилие, правилното внимание и правилната концентрация. Сай повтори тези правила на Буда и му обеща да ги спазва и да живее „правилен“ живот.

След приключването на молитвите музиката започна да свири бавно и тихо, създавайки фон и нещо като ритъм за двамата боксьори, които започнаха да кръжат по ринга, да се дебнат и да демонстрират движенията си. Сай имаше вид на по-класически боец, отколкото Тан, чийто стил не беше така поетичен. Той имаше вид повече на бияч и не беше така бърз като по-дребничкия си опонент.

Първият рунд премина без нещо забележително, с главозамайващи размени на удари с ръце и крака, повечето от които не достигаха целта си, тъй като двамата боксьори предимно се стремяха да парират ударите на противника и да разучат стила му.