Самуел Дилейни - Съкровището на Аптор

— Урс, не ми е работа да те съдя. Запомни това. Но искам да ми разкажеш всичко. Бяхме като братя: не можеш да имаш тайни от мен…

Урс продължаваше да диша тежки и шумно.

— Ти ли ще ми казваш какво мога и какво не мога да правя? — внезапно той вдигна ръка, замахна и се изплю на пода. После се обърна към стълбата.

И тогава нахлу шумът. По-силен от всякакъв звук. Главите им щяха да се пръснат. Гео притисна ушите си с ръце и се извърна към Снейк. Очите на момчето изстреляха тънки стрелички светлина към Урс и Гео, после отново станаха черпи.

Шумът дойде отново, този път по-тих, и те доловиха думата помощ. Но това не беше звук, а по-скоро замиращият звън на камертон, трептящ в собствените им глави, толкова близък и все пак неясен.

— Вие… помогнете… ми… заедно… — долитаха думите, едва различими, слети в едно.

— Ей — извика Урс. — Това ти ли си?

— Не… сърди…

— Не се сърдим — каза Гео. — Какво правиш?

— Аз… размишлявам… — думите като че ли идваха от момчето.

— Що за размишления са това, след като всеки може да ги чуе? — попита Урс.

Снейк се опита да обясни:

— Не… всеки… само… ние… мислите… аз… чувам… — редяха се беззвучните слова, — аз… мисля… вие… чувате…

— Да, чуваме — обади се Урс. — Все едно, че говориш.

— Той има предвид друго — каза Гео. — Иска да каже, че чува нашите мисли точно както ние чуваме неговите. Така ли е, Снейк?

— Когато… мислите… високо… аз… чувам…

— Май съм си помислил нещо твърде високо — каза Урс. — Е, ако е било такова, дето не е трябвало да си го мисля, моля за извинение.

Снейк с нищо не показа, че извинението го интересува, и отново попита:

— Вие… помогнете… ми… заедно…

— Каква помощ искаш? — попита Гео.

— И в каква беда си попаднал, че ти трябва помощ? — добави Урс.

— Нашите… умове… слаби… — отвърна Снейк.

— Това пък какво е? — възмути се Урс. — Нашите умове не са по-лоши от кои да са на Лептар. Ти не чу ли как разговаряше Жрицата с моя приятел поета?

— Струва ми се, иска да каже, че не чуваме добре — каза Гео.

Снейк кимна.

— Аха. Е, в такъв случай карай по-бавно и бъди по-търпелив! — каза Урс.

Снейк поклати глава.

— Мислите… дрезгави… когато… вика… толкова… силно…

Внезапно момчето пристъпи към койките — вие… чува… по-добре… и вижда… също… ако… спи…

— В този момент хич не ми е до сън — каза Урс, потривайки брада с опакото на китката си.

— На мен също — призна Гео. — Няма ли да ни кажеш още нещо?

— Спете… — отвърна Снейк.

— А не може ли да си говорим като нормални човешки същества? — предложи Урс, все още малко объркан.

— Някога… говорех… — каза им Снейк.

— Някога си могъл да говориш? Какво ти се е случило — попита Гео.

Момчето отвори уста и посочи.

Гео пристъпи напред, хвана брадичката на момчето и надникна в устата му.

— О, боже!

— Какво има? — попита Урс.

Гео се отдръпна с намръщено лице.

— Езикът му е отрязан — отвърна гой. — И то доста нескопосно.

— Кой, по дяволите, направи това с теб, момче? — попита Урс.

Снейк поклати глава.

— Хайде, Снейк — настоя той. — Не можеш да имаш тайни от приятелите си и в същото време да очакваш те да те спасят от нещо, за което не знаят. Кажи, кой беше?

— Човекът… когото… ти… убива… — долетя звукът.

Урс се изсмя.

— Добре — каза той, — ясно. — Гласът му отново загърмя:

— Но щом като чуваш мислите ни, значи знаеш кой е човекът. Знаеш и причината. Тъкмо това искаме да научим от теб, и то само в името на приятелството и помощта.

— Ти… познаваш… човека… — каза Снейк. Гео и Урс се спогледаха в недоумение. — Спете… — каза Снейк. — сега… спете…

— Може би трябва да опитаме — каза Гео. — За да разберем какво става. — Той отиде до койката си и легна. Опирайки нозе в дървената подпора, Урс се вдигна на ръце на най-горната койка.

— Няма да заспя лесно тази вечер — каза той. — Ех, ти, Снейк, малък Страннико — засмя се той. — Откъде сте дошли, вие Странниците? — Той погледна надолу към Гео. — Плъпнали са из целия град. Някои с по три очи, други — с по едно. Знаеш ли, казват, че в дома на Марта имало жена с осем гърди и две други неща. — Отново го напуши смях. — Ти познаваш ритуалите и магиите. Тия Странници не са ли някаква магия?

— Споменати са само веднъж в ритуалите; пише, че са пепел от Големия пожар. Големият пожар е станал преди очистването, за което разговарях с Жрицата, и не знам нищо повече за тях.

— Сред моряците се носят легенди за Големия пожар — каза Урс. — Разправят, че морето закипяло, че огромни птици плюели огън от небето и че чудовища от метал се надигнали от вълните и разрушили пристанищата. Но какво е това очистване, за което говориш?