Джо Дивър - Полет от мрака

Извади 2 точки от твоите БОЙНИ УМЕНИЯ освен ако имаш Мозъчен щит от дисциплините на Каи. Можеш да се биеш с чудовището, но помни, че то е защитено срещу Мозъчна атака.

Вордак: БОЙНИ УМЕНИЯ 18, ИЗДРЪЖЛИВОСТ 26.

При победа продължи на 123.

Закъсваш сред преплетени клони и храсти. Освобождаваш от клоните дясната си ръка, стисваш здраво Брадвата и проправяш със сеч пътя си през гъсталака към поляната пред теб. Наметалото ти се разкъсва на няколко места, лявата ти ръка е одраскана и сериозно ранена над лакътя.

Губиш 2 точки за ИЗДРЪЖЛИВОСТ и минаваш на 213 213 Бродиш из гората близо два часа. Натрапчивото чувство, че си се изгубил, започва да се обажда в теб. С изключение на случаен вик на един краан в далечината не виждаш нито чуваш присъствието на неприятел в тази част на гората. Когато слизаш от каменистото хълмче, забелязваш нещо необикновено в гъстата гора пред теб. Мини на 331 . .

Чувстваш се слаб и замаян. Вече не усещаш краката си и те отказват да те държат. Опитваш са да пълзиш към вратата, но бандитът скача върху теб и те притиска към земята.

Мини на 60 60 Последното нещо, което се запечатва в съзнанието ти преди да те обгърне мракът, е блясъкът на дълъг извит стоманен нож. Ставаш поредната жертва на Билкаря и неговия престъпен син, същият, който току-що ти преряза гърлото. Твоето приключение свършва тук. .

Слагаш качулката на зеленото си наметало от Каи и сдържаш дъха си, докато краанът кръжи над теб. След няколко минути чуваш неистовите проклятия на джиаките. Плясъкът на краанови крила отслабва докато врагът изчезва на запад. Твоите бързи реакции те спасиха от залавяне и сигурна смърт.

Вече можеш да се върнеш на пътеката, като минеш на 272 272 Впил зоркия си поглед в небето над теб, ти вървиш бързо по пътеката. Спомняш си, че този път води до Фогууд, малка група колиби, използвана от семейство въглищари вече петдесет години. След двайсетина минути стигаш до малка поляна, където колибите са наредени в кръг. Няма никакви признаци на обичайната мъгла от дима, която дава името на Фогууд, къщите са необикновено тихи. Ако имаш Проследяване от дисциплините на Каи, продължи на 134 . Ако нямаш това умение, приготви оръжието си и тихо се приближи към колибите. Отиваш на 305 . .

А можеш и да продължиш под прикритието на дърветата. Попадаш на 19.

Дълбоко в гръдния кош на скелета е забито копие. То е в добро състояние, можеш да го вземеш, ако искаш и си готов за това.

За да напуснеш поляната отгърни на 14.

Дърветата започват да оредяват и точно пред теб, под един дъб, забелязваш силуета на стара дървена къщичка. Тази колиба изглежда изоставена и на глед в нея не може да е останало нещо ценно. Отваряш малък сандък близо до главната врата и откриваш купища клонки, завързани със здрав канап. Единият край на всяка връзка е покрит с катран. Това са Факли. В сандъка има Къс меч и Кутия с огниво. Ако искаш можеш да вземеш Меча, Огнивото и Факлата. Запиши това в Дневника на приключението.

Затваряш врата на къщурката и тръгваш на североизток по обраслата пътека.

Продължи на 103.

Вдигаш крак да отхвърлиш мъртвата змия и сърцето ти подскача при мисълта, че това е Червената блатна пепелянка. Няма лекарство срещу отровното й ухапване. Решаваш, че да продължиш по-нататък е самоубийство. Внимателно се връщаш по стъпките си, докато най-подир стигаш на твърда земя и продължаваш пътя си.

Мини на 95.

Това е русокос младеж с дълбоко хлътнали очи. Лицето му изразява изтощението и ужаса на битката, а дългите му небесносини дрехи подсказват тежък живот сред природата. Той се здрависва с теб и се покланя.

— Моята вечна благодарност, воин на Каи. Моята сила е на привършване. Ако не беше ми дошъл на помощ, боя се, че дните ми щяха да свършат на върха на джиакско копие.

Той е слаб и едва се държи на краката си. Хващаш го за ръката и го слагаш да седне на паднала колона, след което изслушваш внимателно разказа му.

— Името ми е Бендон. Аз съм член на Братството на Кристалната звезда, гилдията на магьосниците от Торан. Управителят на гилдията ме изпрати във вашия манастир с това бързо съобщение.

Той изважда от дрехата си разпечатан плик и ти го подава.

— Както виждаш аз отворих писмото и прочетох съдържанието му. Когато започна войната, аз бях на широкия път с двама спътници. Крааните ни нападнаха и ние се изгубихме в гората по време на бягството.