Джо Дивър - Полет от мрака

Мини на 61.

Двама войници и един сержант се втурват към теб с арбалети, насочени към главата ти. Когато се приближават те познават твоето наметало от Каи и по лицата им се изписва облекчение.

— Господи! — казва сержантът, — къде са останалите воини от Каи? Ужасно ни трябва тяхната мъдрост. Мрачните властелини ни притискат жестоко, ние даваме много жертви.

Разказваш на смелия воин за загубата на твоите приятели и за неотложната мисия да се срещнеш с краля. Той те отвежда обратно при лодките, откъдето един офицер те придружава на кон до високите стени на главната порта на Холмгард.

Отгърни на 129.

Дългото чудовище надава пронизителен предсмъртен вик и рухва. Изпадаш в паника и скачаш на крака, като грабваш от челюстите на мъртвия звяр онова, което смяташ за своя ремък. В далечината забелязваш слаба светлина и се втурваш към нея с всичка сила. Когато най-подир излизаш на дневна светлина, падаш задъхан на покритата с листа земя, жаден за глътка въздух.

Бавно сядаш на земята и виждаш, че още носиш твоя ремък, в края на краищата не си го загубил. От челюстите на Ровещия дупки си грабнал Кожена кесия и Нож в ножница. В кесията има 20 Златни крони. Ако искаш можеш да вземеш и Ножа, и Кроните.

С чувството, че вече си малко по-добре, събираш екипировката си и тръгваш на изток през гората.

Отгърни на 157 157 Гората започва да оредява, докато най-сетне излизаш на по-широк път през гората. Широкият път гъмжи от хора, пътуващи на юг. Мнозина от тях карат вещите си в ръчни колички. Ако искаш да се присъединиш към бежанците и може би да научиш какво става на север, мини на 30 . Ако предпочиташ да продължиш движението си на юг, но под прикритието на дърветата, продължи на 167 . .

Докато бягаш през откритото поле към гората, един краан се спуска към теб и сграбчва с нокти ръката ти. Преди да се защитиш, той отново отлита с крясък на злобна заплаха.

Влизаш в гората, но губиш 2 точки за ИЗДРЪЖЛИВОСТ.

Продължи на 264 264 Преди още да се отдалечиш чуваш шум от битка, който идва от запад. Ако искаш да тръгнеш по посока на звука, мини на 97 . Ако предпочиташ да продължиш на юг, отгърни на 6 . .

Вървиш повече от час по криволичещия бряг на реката. След последния завой долавяш слабия шум на битка. Предпазливо изкачваш стръмното хълмче, за да огледаш по-добре местността.

Отгърни на 273 273 Вече се вижда външната отбранителна стена на града. В реката са наредени лодки, свързани с вериги, образуващи плуваща барикада. Забелязваш и войниците, тичащи покрай дървената стена на отбранителната линия и чуваш слабия шум на битката, който се носи от запад. Ако решиш да се приближиш до лодките, отгърни на 179 . Ако искаш да се скриеш сред дърветата, мини на 51 . .

С много усилия и след цяла вечност стигаш до върха на стръмния хълм. Зад теб, над короните на дърветата, виждаш все още димящите останки на манастира. На север се издига високо в небето стълб от гъст черен дим. Малки оранжеви езици на огъня припламват сред пушека. Сърцето ти се облива в кръв защото разбираш, че гори пристанището Торан.

Внезапно пронизителен вик отгоре те предупреждава, че един краан се кани да те нападне. Той е на десетина метра от теб и се спуска, за да те убие.

Ако останеш и се биеш докато чудовището връхлита, продължи на 17.

Ако предпочиташ да избегнеш атаката и да се спуснеш по другия склон на хълма далеч от краана, мини на 89.

От върха на кулата виждаш над дърветата във всички посоки. Далече на север в небето се издига стълб от гъст черен дим. Малки оранжеви езици припламват в основата му. Сърцето ти се облива в кръв защото разбираш, че гори пристанището Торан. От югозапад вятърът донася шум от битка. Това е наблизо, на около осем километра от тук. На пода на наблюдателната кула има голяма продълговата кутия.

Ако искаш да отвориш кутията, отгърни на 290.

Ако предпочиташ да слезеш по стълбата и да напуснеш кулата, мини на 140 140 Ти вече си на поляна, където няколко дървета са били отсечени за построяването на една паянтова наблюдателна кула. Под кулата започват три пътеки, водещи в различни посоки. Ако тръгнеш по пътеката на юг, отгърни на 14 . Ако хванеш пътеката на изток, продължи на 252 . Ако предпочиташ пътеката на югозапад, мини на 215 . Ако решиш да се качиш на кулата, попадаш на 36 . .

Слагаш качулката си и падаш до скалите в самия вход на пещерата. Сдържаш дъха си и се свиваш на кълбо, като се покриваш целия със зеленото си наметало. Само няколко минути по-късно джиаките се покатерват на каменистата издатина и техните зли жълти очи оглеждат крадешком всяка пукнатина на склона.