Джо Дивър - Полет от мрака

Продължи на 125и тръгни по пътеката на юг.

Излизаш на малка поляна. В средата й виждаш скелета на голямо животно. На юг тясна пътека води някъде далеч напред.

Ако искаш да огледаш скелета, мини на 346.

Ако предпочиташ да побързаш, отгърни на 14.

Слагаш едната си ръка на челото му, а другата на раната му и усещаш, че топлината на твоята лечебна сила струи от твоето тяло и дава сила на ранения човек.

Той казва, че името му е Тримис и е войник в армията на принц Пелатар. Принцът и неговите отряди са влезли в битка на юг, където големи сили от Мрачните властелини атакуват моста на Алема. По време на битката той е бил издигнат във въздуха от един краан, който го пуснал на земята.

Помагаш на войника да легне по-удобно преди да продължиш пътя си.

Мини на 264 264 Преди още да се отдалечиш чуваш шум от битка, който идва от запад. Ако искаш да тръгнеш по посока на звука, мини на 97 . Ако предпочиташ да продължиш на юг, отгърни на 6 . .

Бързо се изскубваш от лудия и хукваш по тъмната уличка, където къщите са малки и сбутани една до друга. В самия край на уличката има зелена врата с табела, на която пише:

Ако искаш да влезеш, мини на 91.

Ако решиш да изчакаш докато се увериш, че лудият е изчезнал и чак тогава да се върнеш на главната улица, попадаш на 7.

Твоите сетива ти подсказват, че не само коне се насочват към теб. Ти вече чуваш в далечината бойните викове на джиаките. По крясъците и проклятията разбираш, че това са повече от дузина джиаки, а също така и обречени вълци. Решаваш, че в края на краищата няма смисъл да издаваш присъствието си.

Мини на 75 75 Оглеждаш се и виждаш трима мъже, облечени в зелено, които яздят на коне край брега. Личи си, че това са граничари от полка на кралската армия, която охранява западната граница. Един от тях е ранен и е легнал на шията на коня. Веднага след тях препуска група от двайсетина обречени вълци. Джиаките, техните ездачи, пускат стрели срещу граничарите и ги повалят на земята. Един от граничарите пада от коня и се търкулва към брега на реката с черна стрела, дълбоко забита в десния му крак. Ако искаш да помогнеш на граничаря, мини на 260 . Ако искаш да останеш скрит и да се спуснеш по течението, продължи на 163 . .

От теб остават само куп натрошени кости, забити на метър и половина под стълбите, на които стоеше. Останките ти са затиснати с огромен гранитен блок.

Мисията и животът ти свършват тук.

Телохранителят изважда от ножницата ятаган и замахва към главата ти.

Телохранител: БОЙНИ УМЕНИЯ 11, ИЗДРЪЖЛИВОСТ 20

Ако победиш, продължи на 24.

Ако искаш да избегнеш стълкновението по всяко време на битката, скочи от препускащата карета, като продължиш на 234 234 Скачаш направо от препускащата карета, но падаш лошо и счупваш глезена си. Болката е ужасна и скоро загубваш съзнание. За нещастие ти вече няма да се събудиш, но така е по-добре, защото главата ти вече украсява седлото на един краан. Животът и мисията ти свършват тук. .

Внимателно се приближаваш към основата на дървената стена. Трупите на дърветата са груби, зле окастрени и имат много издатини да се покатериш. Когато стигаш върха на стената, изведнъж се изправяш пред арбалет. Войникът, който го държи под носа ти, казва да слезеш по дървена стълба на земята. Не искаш да спориш с него. Слизаш бавно по стълбата.

Продължи на 318.

По пътя си откриваш горска пътека, която се раздвоява точно на това място.

Ако искаш да тръгнеш по пътеката на юг, мини на 140 140 Ти вече си на поляна, където няколко дървета са били отсечени за построяването на една паянтова наблюдателна кула. Под кулата започват три пътеки, водещи в различни посоки. Ако тръгнеш по пътеката на юг, отгърни на 14 . Ако хванеш пътеката на изток, продължи на 252 . Ако предпочиташ пътеката на югозапад, мини на 215 . Ако решиш да се качиш на кулата, попадаш на 36 . .

Ако решиш да тръгнеш по пътеката на изток, продължи на 252.

Ако предпочиташ да използваш Проследяване от дисциплините на Каи, отгърни на 67.

След безброй отчаяни усилия успяваш да избуташ тежкия дънер във водата. Събираш всичките си вещи в един вързоп и го слагаш върху дънера, после бавно се потапяш в реката. Течението скоро те отнася и ти продължаваш бавно надолу.

След двайсетина минути чуваш шум от конски копита на левия бряг.