Джо Дивър - Полет от мрака

Пътеката е широка и води право към гъсти шубраци. Тук дърветата са високи и е необикновено спокойно. Вървиш повече от километър преди да чуеш точно над главата си плясъка на огромни крила. Поглеждаш нагоре и те поразява зловещият мрачен вид на краана, който се спуска за нападение.

Ако изтеглиш оръжието си и се приготвиш за бой, мини на 229.

Ако избегнеш нападението с бягство на юг навътре в гората, продължи на 99.

Скоро стигаш до друг кръстопът.

Ако искаш да пътуваш на изток, мини на 6.

Ако предпочиташ да се насочиш на север, продължи на 35 35 Гората се сгъстява, пътеката става все по-обрасла с тръни. Почти напълно скрит в гъсталака, ти забелязваш друга пътека, която се отделя на изток. Пътят, по който вървиш, води към непроходими бодливи храсти, затова решаваш да тръгнеш по новата пътека на изток. Продължи на 207 207 Скоро пътеката стига до по-широк път, който пресича потока по каменен мост. Пътните знаци сочат на север към Торан и на юг към Холмгард. Самият път е задръстен от хора, отиващи на юг. Някои от тях тикат ръчни колички с техните вещи. Присъединяваш се към колоната на бежанците и тръгваш към столицата. Продължи на 30 . . .

Ако държиш да тръгнеш на юг, отгърни на 167.

Ако желаеш да завиеш на запад, прехвърли се на 42.

Съсредоточаваш цялата си сила върху ключалката, като се опитваш да си представиш вътрешния механизъм. Постепенно неговите очертания се появяват във вътрешното ти око. Ключалката е стара и ръждясала, но все още работи. Вече има опасност да загубиш концентрацията си, когато тихо щракване потвърждава, че твоето усилие не е отишло напразно.

Резето е най-лесната част. То бавно излиза от ключалката и пада на пода. Гранитната врата се завърта към теб на невидими оси и сивата дрезгава светлина на Гробището нахлува в гробницата. Изходът е обрасъл с бурени и докато си проправяш път към повърхността, получаваш многобройни леки одрасквания по лицето и ръцете си. Внезапно те изненадва странен глас. Обръщаш се и виждаш отделена от тялото глава, която ти се присмива.

В панически ужас се втурваш в бяг през зловещия некрополис към южната врата.

Мини на 61.

Внимателно оглеждаш мястото около скалата и виждаш войник, легнал на гръб. Край него се търкалят копието и щита му. На щита е изобразен бял кон — емблемата на принца на Сомерлунд. Това е един от войниците на принца, той още е в съзнание. Униформата му е доста окъсана, а на лявата си ръка има дълбока рана. Когато се приближаваш, очите му се отварят.

— Излекувай ме, господарю — казва той, — не усещам ръката си.

Ако имаш и искаш да използваш Лекуване от дисциплините на Каи, мини на 216.

Ако нямаш това умение или не искаш да го използваш, продължи на 31.

Препускаш сред облак прах по сипея на стръмния склон. Краанът все още кръжи и чака да спусне джиака след теб. Посочи едно число от Таблицата на случайните числа.

Ако си посочил 0 или 1, мини на 53 53 Остра болка пронизва десния ти крак. Стъпил си накриво и падаш с цялата тежест на твоето тяло. Търкаляш се все по-надолу, докато най-подир спираш в рова в подножието на хълма. Ударът е толкова силен, че дъхът ти секва и губиш съзнание. Събуждаш се от остра болка сякаш нещо те е промушило в гърба. Това е удар с копие на някакъв джиак. Той те поздравява със злобно ръмжене докато притиска лявата ти ръка към земята. Инстинктивно посягаш към оръжието си, но то вече не е на мястото си. Оставаш беззащитен срещу жестокостта на джиаките. Последното нещо, което виждаш преди всички светлини да угаснат, е острия връх на копието, което се спуска към твоето гърло. Мисията ти свършва тук. .

Ако числото е от 2 до 4, продължи на 274 274 В желанието си да избягаш от врага ти се спъваш в корена на едно дърво и падаш презглава в куп прах и листа. Веднага скачаш на крака и като си проправяш път през гъсталака в подножието на хълма, ти се втурваш в гората. Бягаш вече десетина минути когато откриваш, че си загубил Оръжията си. Какво пък, ти поне си жив и имаш Раница. Избърсваш мръсотията от лицето си и продължаваш през гората. Премини на 331 . .

Ако числото е от 5 до 9, попадаш на 316.

Пада нощта и много скоро те обгръща пълен мрак. Безполезно е да бързаш, защото ще объркаш пътя. Завързваш коня си за едно дърво, сваляш зеленото си наметало от Каи и го постилаш под себе си, за да заспиш непробуден сън.

Продължи на 18.