Джо Дивър - Полет от мрака

Ако искаш да използваш своето Шесто чувство от дисциплините на Каи, попадаш на 8.

Усещаш се замаян, но за щастие не си ранен. Паднал си от около пет метра през покрива на някаква гробница. Стените й са отвесни и не можеш да се покатериш по тях. Сводест тунел води вън от гробницата на изток. Пред тунела лежи саркофаг на някакъв древен благородник.

Ако искаш да отвориш саркофага, за да разбереш дали не крие съкровище, мини на 242.

Ако искаш да излезеш през тунела, отгърни на 104 104 Стените са влажни и лигави. Застоялият въздух те удря в носа, по лицето ти полепва паяжина. Усещаш как стомахът ти се свива от страх, когато тунелът става все по-тъмен и по-тъмен. Стигаш до разклонение, където тунелът среща коридор, водещ от север на юг. Ако искаш да завиеш на север, продължи на 26 . Ако желаеш да тръгнеш на юг, мини на 100 100 Студеният коридор внезапно прави остър завой на изток. Забелязваш зеленикаво сияние, което осветява тунела в далечната му част. По-нататък коридорът преминава в голяма зала. Странната светлина сякаш идва от голяма чаша на върха на гранитния трон. На фундамент пред трона се издига статуя. Тя прилича на крилата змия, извита във формата на буквата „S“. Ако искаш да седнеш на трона, мини на 161 . Ако искаш да разгледаш статуята, продължи на 133 . Ако решиш да потърсиш изход от залата, отгърни на 257 . . .

Ако желаеш да използваш Шестото чувство от дисциплините на Каи, попадаш на 65.

Обръщаш се да посрещнеш ревящия джиак и острите като бръснач челюсти на неговия ездач. Можеш да се биеш с тях като с един неприятел.

Джиак + обречен вълк: БОЙНИ ИЗКУСТВА 15, ИЗДРЪЖЛИВОСТ 24.

Ако победиш, продължи на 265.

Загръщаш се плътно в зеленото наметало и се сливаш с растителността и скалите. След внимателно взиране в пътеката ти си неприятно изненадан, че това изобщо не са хората на краля.

Това са дракаримите, едни от най-жестоките отряди на Мрачните властелини. Те са се маскирани като войници на краля с цел да навлязат дълбоко в гората. Благодарение на тренировките в Каи за оцеляване тихичко се отдалечаваш от потока и навлизаш дълбоко в гората.

Продължи на 243 243 Докато бързаш през гората, ти се препъваш, падаш по стръмния склон и се търкулваш върху скритата пътека под него. На пътеката има труп. Това е джиак, зъл и жесток слуга на Мрачните властелини. Преди много векове Мрачните властелини са принудили техните прадеди да построят пъкления град Хелгедад, който се намира във вулканичните пустинни земи отвъд планината Дурнкраг. Построяването на града е било дълъг и мъчителен кошмар и само най-силните джиаки издържали на топлината и отровната атмосфера на Хелгедад. Съществото, което лежи пред теб, е издънка на тези поробени джиаки. То е било съсечено с меч в главата и до него лежи Боздуган. Можеш да вземеш това оръжие, ако желаеш. Продължаваш по скритата пътека и преминаваш на 97 . .

Краанът каца със своите ездачи на пътеката на около три метра от мястото, където се криеш.

Джиаките скачат от люспестите гърбове на крааните и тръгват към теб с копия, насочени напред. Те са те забелязали.

Ако решиш да се биеш с тях, мини на 138.

Ако искаш да навлезеш по-дълбоко в гората, продължи на 281.

Оглеждаш се и виждаш трима мъже, облечени в зелено, които яздят на коне край брега. Личи си, че това са граничари от полка на кралската армия, която охранява западната граница. Един от тях е ранен и е легнал на шията на коня.

Веднага след тях препуска група от двайсетина обречени вълци. Джиаките, техните ездачи, пускат стрели срещу граничарите и ги повалят на земята. Един от граничарите пада от коня и се търкулва към брега на реката с черна стрела, дълбоко забита в десния му крак.

Ако искаш да помогнеш на граничаря, мини на 260.

Ако искаш да останеш скрит и да се спуснеш по течението, продължи на 163.

Скъпоценният камък е много горещ и изгаря ръката ти. Губиш две точки за ИЗДРЪЖЛИВОСТ. Бързо го грабваш с края на наметалото си и го пъхваш в джоба на твоята дреха. Скъпоценен камък с такива размери сигурно струва стотици крони! Усмихваш се на своя късмет, възсядаш коня си и препускаш по южната пътека.

Отгърни на 118.

Планинските джиаки не са свикнали да преследват плячката си в гората и ти бързо се откъсваш от тях, докато най-подир техните викове и проклятия заглъхнат между дърветата.

Когато със задоволство разбираш, че те са се отказали от преследването, спираш за няколко минути да си поемеш дъх и да прегледаш екипировката си. Със спомена за разрушения манастир, обхванат в пламъци, ти събираш оскъдното си имущество и продължаваш пътя си.