Джо Дереске: Убийства в библиотеката

След петнайсетина минути количката се затрупа от остарели и нечетени книги от секция 650. Хелма потри ръце и я избута към прохода между рафтовете. Въздухът сякаш трептеше от опънатите нерви на служителите.

Мина Иви, понесла към работната стая целия си товар от библиотечни списания.

— Да бяха оставили трупа — театрално прошепна тя на Хелма. — И без това тук прилича на погребално бюро.

До справочната сбирка мисис Кармън и Лоти си шепнеха и току поглеждаха към рафтовете с художествена литература. Мистър Ъпман се бе облегнал на рафта „A-Be“, хапеше устни и поглаждаше плешивата си глава от челото към темето. Хелма бе принудена да признае пред себе си, че и тя се старае да стъпва по-меко.

Изведнъж Иви изскочи от работната стая и гръмко заговори мистър Ъпман.

— Хайде де, признайте си, това да не е някакъв рекламен номер? Нима ще будим интереса към криминалетата, като застиламе пода с трупове, или може би ще наемаме малки зелени човечета да хвалят удоволствието от научната фантастика? А какво смятате да направите за рекламата на любовните романи? Длъжна съм да ви напомня, че това е семейна библиотека.

Мистър Ъпман зяпна.

— Какво, какво…

Джордж Мелвил вдигна поглед от каталозите и прихна. Иви се хилеше.

Мистър Ъпман се усмихна несигурно.

— О, вие се шегувате — досети се той. — Доста непохватна шега, мис Окснард.

И Хелма смяташе, че й липсваше хумор, но се засмя одобрително. Глупавото хрумване на Иви отдалечи убийството още една крачка от мислите им.

— Знаете ли — мистър Ъпман отново говореше нормално, — чух за библиотека, където те наистина разделяли художествената литература на криминални, любовни и научнофантастични романи.

— Да не забравите уестърните — напомни Джордж Мелвил.

— Това е овехтяло схващане — възрази Иви. — Никой вече не прави така.

— Защото съвременната теория твърди — подхвана Джордж Мелвил, — че в една смесена сбирка някой нещастен глупак, който чете само уестърни, може случайно да вземе „сериозна“ книга и да разшири духовния си хоризонт.

— Само споделих една идея — промърмори мистър Ъпман и ядно се отправи към кабинета си.

— Ох, майчице! — Иви допря длан до челото си.

Джордж Мелвил вдигна вежди срещу Иви и Хелма, после сви рамене.

Мистър Ъпман стана директор преди четири години, когато предишната директорка, мисис Дорман, бе принудена да постъпи за продължително лечение в болница.

Понякога Хелма се питаше дали мистър Ъпман не дължи работата си като библиотекар на факта, че е мъж. В професия, където преобладаваха жените, твърде голяма част от директорите бяха мъже.

„Попечителските съвети на библиотеките предпочитат директори мъже“ — помнеше как мис Кинли им повтаряше това в института, сякаш студентките трябваше да усвоят и този дребен факт наред с десетичната система на Дюи и англо-американските каталожни правила.

— Време е за събрание, колеги — Джордж Мелвил се престори, че удря китайски гонг.

Хелма седна между Иви и Роджър Барнард, детския библиотекар.

— Някой иска ли още кафе? — попита Патрис, вдигнала стъклената кана от кафе машината.

Джордж Мелвил подаде чашата си. Преди да му налее кафе, Патрис измъкна смачкана салфетка „Клийнекс“ от ръкава на пуловера си и попи капката, стекла се отвън по стъклото.

Джордж Мелвил припряно захлупи чашата си с длан.

— Не, благодаря.

— Ами не ме разигравайте тогава — сопна му се Патрис.

Тя бе работила при трима директори и наближаваше пенсионна възраст, но бе заявила недвусмислено, че няма намерение да се пенсионира, докато е в състояние да се справя с работата си — въпрос, за който някои вече се замисляха. Иви, която някак успяваше да пуска покрай ушите си честите заяждания на Патрис, изпитваше съжаление към нея.

— Страх я е да се пенсионира. Всичко, което има, е онзи малък стар френски пудел — съчувствено казваше момичето.

Патрис остави каната на мястото й и се настани на стола срещу Хелма, като огради територията си на масата с чашата, бележника и химикалките си. Джордж Мелвил се облегна на лакът в опасна близост до границата.

— Ивченце, ти ли го уби? — изсъска Роджър към Иви зад гърба на Хелма.

— Много си любопитен — Иви смръщи нос насреща му.

— Зад твоя невинен вид на Шърли Темпъл се спотайва черното сърце на убийца. Знаех си аз.

— Значи Шърли Темпъл, а? — Иви изпръхтя. — Ей това го наричам аз обида.

— Поне стана тук, горе — Роджър завъртя очи. — Ако беше долу, в детската зала, седмици наред нямаше как да примамим хлапетата.