Джо Дереске: Убийства в библиотеката

— Щеше да ти се подмокри статистиката — присмя му се Иви и косата й бръсна Хелма по носа.

— Искате ли да се преместя — обади се тя, — за да си побъбрите вие двамата?

— Тихо, дечица — намеси се Джордж Мелвил и допря пръст към устните си.

Кимна към мистър Ъпман, който почукваше с химикалката по купчината жълти листа пред себе си.

— Извинявайте, сър — Роджър вдигна ръка в насмешливо приветствие.

Роджър, с кръглите си палави очи на момченце, сякаш направо от илюстрациите на Морис Сендак, не беше по-висок от мнозина читатели в своя отдел. Неведнъж Хелма слизаше в детската зала и заварваше служителките да се занимават с отдела, а Роджър седеше в кабинета си и четеше финансови списания. Така и не се запозна с жена му, но веднъж ги видя да вървят по улицата с четирите си деца, наредени като стълбичка — Роджър заемаше третото стъпало, след жена си и единия си син.

Мистър Ъпман се прокашля, за да привлече вниманието.

— Както знаете, тук се случи стъписваща трагедия — започна той.

— О, нима? — измънка Роджър толкова тихо, че само Хелма го чу.

— Имаме основания да очакваме, че разследването ще нарушава установения ред през следващите дни — продължаваше мистър Ъпман. — Дадох на полицията разрешение да разследват, където и когато поискат, наложително е всеки от нас да им оказва възможно най-пълно съдействие.

— Сигурна съм, че говоря от името на всички — можете да разчитате на нас — увери го Патрис, докато погледът й шареше по лицата на седящите около масата, спирайки се за миг на всекиго.

— При мен в каталозите всичко е като отворена книга — безучастно каза Джордж Мелвил.

Роджър плесна одобрително по масата, а Иви се закиска. Патрис се изправи сковано на стола си. Очите й, обикновено блестящи за мъжете и пренебрежителни за жените, сега се присвиха срещу Джордж.

— Разбира се, всички ще им помагаме — намеси се Хелма. — Има ли някакъв напредък в разследването?

Мистър Ъпман поклати глава, очите му изглеждаха твърде големи зад дебелите лупи на очилата.

Патрис потръпна и потупа обширния си гръден кош с очилата.

— Щом допускаме подобни хора в библиотеката, трябва да очакваме и убийства, и всякакви други неприятности.

— Ами няма как да си пресяваме клиентите на вратата — отбеляза Джордж.

— Вярно е — съгласи се мистър Ъпман. — Независимо дали това ни харесва или не, ние сме общественодостъпно учреждение.

— Веднъж отидох на обществен басейн в Охайо и там ни преглеждаха краката, преди да ни пуснат във водата — обади се Иви. — Това също е общественодостъпно учреждение.

Роджър замислено я изгледа. Джордж се почеса по ухото.

— И какво искате да кажете с това? — попита Патрис, ноздрите й се раздуха.

Иви вдигна рамене и омота около показалеца си руса къдрица.

— Де да знам — промърмори.

Мистър Ъпман пак се прокашля и нервно завъртя химикалката между пръстите си.

— Само помнете — по време на криза като тази не бива да пренебрегваме читателя.

— А, читателят и без това няма да ни позволи — промълви Джордж Мелвил.

— Сега да преминем към другите ни проблеми — продължи мистър Ъпман. — Времето не спира дори пред лицето на трагедията. Напредваме с плановете за компютъризация на каталозите. Скоро ще взема решение от кого да закупим техниката, затова в близките дни ще срещате в библиотеката представители на няколко фирми. Моля ви да се държите любезно с тях, каквото и да е отношението ви към този проект.

— Подмяната на каталозите е ненужно финансово бреме — възрази Патрис.

— Добре ни служат през всичките тези години.

— Благодаря ви, Патрис — Джордж Мелвил мило склони глава. — Правя, каквото мога.

Патрис притисна гръб към облегалката на стола и стисна устни, не можа веднага да измисли отговор.

— Ако се бяхме компютъризирали, нямаше да има пръти от чекмеджета, с които да си служат убийци — изтъкна Роджър.

— О, чудно предимство — вметна Джордж Мелвил.

— Тогава убиецът можеше да използва електрошок — подсказа Иви.

Хелма леко вдигна ръка, за да привлече вниманието на мистър Ъпман.

— Загрижена съм, че персоналът не беше привлечен за обсъждане на проекта. Ако бяхте избрали представител на служителите, който да изразява нашите мнения, сигурно щяхме да се отнесем по-въодушевено. Имам няколко въпроса — за системата MARC ли говорим? И за програми с търсене по ключови думи?

Мистър Ъпман драскаше квадратчета и пирамиди по жълтия лист.

— Разбира се, по-късно всички ще се включите. Но сега е времето на административните решения, а не на препирните в комисии.