Джо Дереске: Убийства в библиотеката

Хелма млъкна и започна да рисува дебели изпъкнали лупи в бележника си.

След събранието Патрис докосна ръката на Хелма, която прибутваше стола си до масата.

— Не можете ли да повлияете на това дете?

— Моля?

— Говоря за Иви — устата на Патрис се изпъна. — Не можете ли да й кажете две-три думи, за да осъзнае колко сериозно е положението? За нея всичко е игра. Съмнявам се, че има качествата да работи дълго в нашата сфера.

— За небесната или за земната сфера говорим? — обади се Джордж Мелвил зад гърба на Патрис. — Вие с коя сте по-запозната?

Патрис вдигна ръка към гърлото си. Очите й сякаш пламнаха.

— Не говоря с вас. Вие едва ли можете да различите сериозното от повърхностното.

Тя рязко се врътна и излезе от стаята.

— Тази жена ходи, като че има царевичен кочан в… — Той спря и вдигна рамене. — Дърта вещица!

Мелвил излезе след Патрис и остави Хелма сама в заседателната зала с директора.

Мистър Ъпман взе горния лист от купчината и го смачка.

— Тези събрания… — каза той на Хелма. — Никога не вървят, както съм ги планирал. Служителите…

— Извинете ме, но не забравяйте, че и аз съм една от тях — прекъсна го Хелма и остави мистър Ъпман да стиска още по-силно хартиената топка в ръката си.

— Може и да не вземат повече книги, ама колко са се насъбрали! — каза Иви на мис Зукас, когато Кърт отключи двойната врата в десет часа и дълга колона посетители се вмъкна вътре.

Очите им оживено шареха из залата в търсене на някакви следи от убийството.

— Днес май криминалните романи ще бъдат особено търсени — отвърна Хелма.

— Бих се хванала на бас — съгласи се Иви и с вдигнат нагоре палец показа колко е доволна. — И щом отговарям за художествената, дали да не ги разведа малко? Преди да стигнем до съдбоносния рафт, може да им покажа и някои хубави книги.

— Не съм сигурна дали мистър Ъпман ще одобри това — усъмни се Хелма.

— Майтап си правя — успокои я Иви. — Честно.

В единадесет без една минута Хелма смени Патрис на справочното бюро. Там беше „фронтовата линия“ на библиотечното обслужване, до бюрото се спираха читатели, за да задават въпроси, простиращи се от „Къде имате острилка за моливи?“ до „А какво означава изрязаният полумесец на вратата в градинските клозети?“. На последния още не бяха открили задоволителен отговор.

— Натоварено ли е тази сутрин? — попита Хелма.

Патрис свали очилата си и ги пусна да висят на златната верижка върху внушителните й гърди.

— Имаше няколко особено трудни въпроса. За щастие аз обслужвах бюрото. Ако имате някакви проблеми и се нуждаете от помощта ми, ще бъда в работната стая.

— Ще имам предвид — отвърна Хелма.

Гледаше как Патрис отива към работната стая със сковани, предвзето ситни крачки и се замисли как ли щеше да изглежда продължението на забележката на Джордж Мелвил за походката на Патрис и царевичния кочан.

— Аз съм от „Дестини Компютър Систъмс“ — заяви мъжът пред бюрото още преди Хелма да му предложи съдействието си. — Дойдох да се срещна с мистър Ъпман.

Беше млад, грижливо обръснат, в погледа му се четеше безразличие към Хелма. По светлосивия му костюм не се виждаше и една гънка, почукваше с внимателно оформените си нокти по черното си куфарче.

Един от продавачите на компютри. През последната година Хелма го забеляза няколко пъти да се умилква на мистър Ъпман. Явно фирмата се бе наредила сред финалистите в борбата за компютъризиране на каталожната система. Но не си спомняше досега да е проявявал подобно нетърпение. Може би така влияеше близката възможност да спечелиш.

— Да? — подкани го тя.

— Обадете му се и му кажете, че съм дошъл — заповяда той, ала побърза да добави: — Моля ви.

Когато й дойдеше редът да работи на справочното бюро, Хелма често правеше именно това, но като проява на любезност, а не по нечие нареждане.

— Аз съм професионална библиотекарка и имам по-неотложни задължения — вежливо уведоми тя човека от „Дестини Компютър Систъмс“. — Бихте могли да се обърнете към някой от служителите на гишето за заемане на книги.

Студеният му поглед се задържа една секунда повече от допустимото върху нея, после той се извърна.

Аларменият сигнал на защитната система бръмна и Хелма чу веселия глас на мисис Кармън, която говореше на мъж на средна възраст:

— Ай-ай! Мисля, че сте забравил да си отметнете книгата.

Явно нямаше желание да се усъмни в намеренията му. Повечето читатели знаеха за квадратните защитни лепенки във всяка книга — те включваха алармата, ако книгата не беше отбелязана на гишето, за да й дезактивират стикера. Но въпреки това някои си опитваха късмета.