Даниел Дефо - Животът и приключенията на Робинзон Крузо

Лондонският търговец вложил стоте лири в английски стоки, каквито му бил посочил капитанът, и му ги изпратил право в Лисабон, а капитанът успешно ми ги докара в Бразилия; беше се погрижил (без да е получил указания от мен, тъй като бях твърде начинаещ в работата, за да се сетя за това) между тях да има всякакви сечива, железарски и други материали, които да ми послужат в плантацията и които се оказаха много необходими.

Когато получих тази пратка, реших, че съдбата ми се е усмихнала, защото се изненадах и зарадвах; а моят любезен пълномощник капитанът бе употребил петте лири, които дамата му бе изпратила в дар, за да купи и да ми докара слуга, нает за шест години служба; и не пожела да приеме никакво възнаграждение освен малко тютюн, който не можа да ми откаже, тъй като бе мое собствено производство.

Това обаче не беше всичко: понеже доставеният товар се състоеше изцяло от английски тъкани — платно, сукно, плюш и други особено ценни стоки, търсени в Бразилия, намерих начин да ги продам с много голяма печалба, затова бих могъл да кажа, че получих четири пъти по-голяма сума от парите, вложени в първата ми сделка, и вече безкрайно бях задминал клетия си съсед — имам предвид по отношение на напредъка в плантацията, защото първото нещо, което сторих, беше да си купя един роб негър и да си наема слуга европеец (освен онзи, искам да кажа, когото капитанът ми докара от Лисабон).

Често обаче тъкмо когато човек се отнася немарливо към благосъстоянието си, то се превръща в най-големия му неуспех; така стана и с мене. И следващата година продължих да имам голяма сполука с плантацията. Получих петдесет големи бали тютюн от собствената си земя — повече, отколкото бях разменил за най-необходими неща със съседите си; и петдесетте бали, всяка от които тежеше над сто фунта, бяха изсушени и складирани настрани в очакване да се завърнат корабите от Лисабон. Сега, когато работата ми се разрастваше и се замогвах, в главата ми се появиха всякакви планове за начинания, надхвърлящи възможностите ми — точно по такива причини и най-добрите умове често се провалят в сделките.

Да бях останал в положението, в което се намирах тогава, щеше да има почва за всички радости, които можеха да ме споходят, и за които моят баща така убедително ми препоръчваше тих, уединен живот — според неговите благоразумни описания тъкмо с радости беше пълен животът на човека от средна ръка; но мене ме привличаха други неща и отново ми предстоеше по своя воля да стана причинител на всичките си злочестини, най-вече за да задълбоча грешката си и да удвоя размислите за същността си, тъй като при бъдещите си нещастия щях да разполагам с достатъчно време за това; докарах си всички последвали несполуки само защото явно и упорито държах на глупавото си хрумване да се скитам по чужди земи и защото твърдо исках да го осъществя, противно на най-ясните изгледи, показващи кое е доброто за мен, стига да осъществя онези планове и предприема онези стъпки в живота, отредени ми от природата и провидението, и да изпълня дълга си.

След като веднъж бях сторил обратното, като напуснах родителите си, вече не можех да намеря мира — не можех да не тръгна, да не изоставя щастливите изгледи да стана богат и да преуспея в новото си начинание, плантацията; можех само да следвам това необмислено и прекомерно силно желание да се издигна по-бързо, отколкото позволяваше състоянието на нещата; по този начин аз отново се хвърлих в най-дълбоките бездни на човешката злочестина, каквито може да се изпречат на пътя ни и които изобщо не са съвместими с живота и с човешкото здраве.

Но нека сега постепенно се върна към подробностите от първата част на моя разказ. Сигурно предполагате, че след като бях живял вече почти четири години в Бразилия, където плантацията ми процъфтяваше и се замогвах успешно, не само че бях научил езика, но и бях завързал познанства и приятелства сред другарите ми — плантатори, както и сред търговците в Сао Салвадор, нашето пристанище; и че в разговори с тях често им описвах двете си пътешествия до гвинейския бряг, начините за търгуване с негрите там, колко лесно се правят сделки на брега и как срещу дреболии, като мъниста, играчки, ножове, ножици, брадвички, парчета стъкло и тям подобни, можеш да получиш не само злато на прах, лют червен пипер, слонски бивни и така нататък, но и негри за работа в Бразилия, и то много на брой.

Плантаторите винаги изслушваха внимателно моите разкази на тези теми, особено когато станеше дума за купуването на негри, което по онова време не само че не беше широко разпространена търговия, но доколкото изобщо съществуваше, се извършваше посредством асиентос (разрешения от кралете на Испания и Португалия) само от привилегировани търговци, така че се закупуваха малко негри, които при това струваха много скъпо.