Морис Дрюон - Отровите на короната

— Виж, тук си прав — рече Толомей и потопи лицето си в легена.

Той се поразтръска и се изтри с кърпа.

— То се е видяло, че днес няма да има време да се обръсна. Боже мой, и аз някога бях глупак като тебе…

Личеше, че е угрижен.

— Най-напред трябва да те скрием някъде — подзе той. — Не можеш да се укриеш при никой ломбардец. Ако твоите преследвачи са вдигнали на крак цяло село, те сигурно ще се обърнат и към парижкия прево и като не те намерят тук, ще пратят стража да претърсят всички наши хора. С какво лице ще се явя тогава пред другите сдружения… Чакай да помисля… Сетих се, нали имаш един приятел Бокачо, пътникът на Барди.

— Но, чичо, и той е ломбардец като нас, а освен това сега не е във Франция.

— Да, но той се е харесал на една дама, която живее в Париж и от която има извънбрачно дете. Знам, че е добра жена, и тя поне ще може да те разбере. Ще отидеш да я помолиш за убежище… А сетне, аз се наемам да посрещна миличките ти шуреи, когато довтасат тук… освен ако не се нахвърлят върху мен и до довечера останеш без чичо.

— О, не, вие няма от какво да се боите. Те са буйни момчета, но благородни. Ще почетат вашата възраст.

— Хубава броня е да имаш стари крака, няма що!

— А може да са се уморили по пътя и въобще да не дойдат.

Толомей подаде глава от туниката, която бе нахлузил върху дневната си риза.

— Това много би ме учудило — отвърна той. — Така или иначе, ще подадат жалба и ще ни дадат под съд… Трябва да предупредя някоя високопоставена личност, за да потули работата, преди да е нашумяла твърде много… Мога да се обърна към сеньор дьо Валоа; но той само обещава, обещава, и нищо не изпълнява. А монсеньор Робер! По-добре да извикам градските глашатаи и да ги накарам да разтръбят новината.

— Кралица Клеманс… — каза Гучо. — Тя беше много мила с мен по време на пътуването…

— Вече ти говорих за това миналия път. Кралицата ще се обърне към краля, който ще се обърне към своя канцлер… които пък ще вдигне на крак целия парламент. Хубава кауза ще трябва да защищаваме тогава!

— А защо не Бувил?

— Виж, това е добра идея — възкликна Толомей, — първата, която ти идва от месеци насам. Да, Бувил не блести с кой знае какъв ум, но му се чува думата, затова че е бил шамбелан при крал Филип. Не се е замесвал в интриги и минава за честен човек…

— Освен това той много ме обича — вметна Гучо.

— Зная, зная, теб всички те обичат. Ех, да имаше по-малко обич на тоя свят, колко по-лесно щеше да ни бъде сега! Хайде, върви да се скриеш при дамата на твоя приятел Бокачо и… за бога! Гледай да не вземе и тя да те обикне! Аз пък ще тичам във Венсен, за да говоря с Бувил. Ето на, Бувил е навярно единственият човек, който не ми дължи нищо, и тъкмо него трябва сега да моля за услуга.

Когато месер Толомей, яхнал сивото си муле и следван от прислужника си, влезе в първия двор на замъка Венсен, с изненада видя, че там се тълпяха множество хора от всякакъв вид — чиновници, слуги, щитоносци, благородници, легисти и граждани; но всички се движеха в гробно мълчание, сякаш хора, животни и предмети бяха престанали да издават и най-малък шум.

Върху земята бяха нахвърлили дебел пласт слама, за да заглушава трополенето на колите и шума от стъпките. Никой не се осмеляваше да повиши глас.

— Кралят умира… — каза на Толомей един дворянин, негов познат.

Във вътрешността на замъка сякаш нямаше никаква охрана и стрелците на стража при вратите пропускаха безпрепятствено всеки новодошъл. В тази суматоха можеха да се промъкнат убийци или крадци и никой не би помислил да ги задържи. По едно време се разнесе сподавен шепот:

— Аптекарят, сторете път на аптекаря.

Преминаха двама дворцови служители, возещи тежък калаен съд, покрит с платно, който трябваше да покажат на лекарите.

А лекарите, които се познаваха по облеклото, се бяха събрали на съвещание в едно от преддверията. Лечителите носеха късо кафяво наметало върху сукнените си мантии, а на главата — малки кепета, подобни на монашеските; хирурзите бяха облечени в платнени роби с дълги тесни ръкави, а от кръглите им шапчици се спущаше бяла кърпа, която закриваше бузите, тила и раменете.

Толомей разпита познатите си. Предишната вечер кралят се чувствувал още съвсем здрав, защото след обед играл на топка. После влязъл при кралицата и малко след това започнал да се превива одве и да повръща. През нощта, гърчейки се от болки, сам поискал да му дадат светото причастие.