Морис Дрюон - Отровите на короната

Точната дата на второто бракосъчетание на Луи Х все още е предмет на спорове. Някои автори приемат, че сватбата е станала на 3 август, други на 13-и или дори на 19-и. Същото се отнася и за датата на коронацията, която според различните текстове се колебае между 19, 21 и 24 август. Според сборника с разпоредби на френските крале, отпечатан едва през XVIII век, но чиято хронология съвсем не е сигурна, би трябвало да се приеме, че на 3 август кралят е бил в Реймс, на 6-и и 7-и в Соасон, и на 18-и в Арас. А тъй като се знае, че Луи Х взел орифламата от „Сен Дени“ за похода във Фландрия на 24 юли, фактически е невъзможно, колкото и кратка да е била фландърската експедиция, той да е имал време да се върне от „калния поход“ и да пристигне в района на Шампан преди 10 август.

Авторът се е спрял на датата 13 август, посочена от историка отец Анселм; като най-правдоподобна. Тъй като коронацията не може да не е станала в неделен ден или на голям религиозен празник, ние смятаме, че Луи Х е коронясан или на 15 август, или в неделя, 18 август; от друга страна, знаем, че празненствата при подобен случай продължавали няколко дни, с което се обяснява и колебанието на датите.

На всички членове на рода Ирсон били раздадени длъжности и синекури в администрацията на Артоа или в резиденцията на Мао̀. Освен канцлера Тиери и двете придворни дами Мао̀ и Беатрис, Пиер д’Ирсон бил съдия в Арас, Гийом д’Ирсон — интендант на графинята, а се споменават още трима Ирсон, племенници на Тиери, които заемали служби при двора на Артоа.

Игра на думи с името на кралицата „Clémance“, което означава милост, милосърдие. — Б.пр.

Имуществата на Клеманс Унгарска в земи и накити, придобити в по-голямата си част като дарения от Луи Х, били огромни. По време на краткотрайния си брак Клеманс Унгарска получила в дар четиринадесет замъка, между които и някои от най-големите кралски резиденции.

В името на отца и сина (лат.) — Б.пр.

Confluent (фр.) — място, където две реки се вливат в една в друга. — Б. пр.

Ликорната или еднорогът е митично животно, изобразявано върху гербове, фрески и килими. Независимо от това се вярвало, че единственият му рог имал действие на универсална противоотрова. Всъщност под названието рог на ликорна се продавали на много високи цени зъби от нарвал или морски еднорог, с които „докосвали“ ястията, за да открият наличието на отровно вещество.

Всички работилници за стенни килими (или гоблени), за които имаме сведения, в Европа и особено в Италия и Унгария към края на Средновековието, били създадени от тъкачи, произхождащи от Фландрия или от Артоа. Град Арас се смята за център на тази промишленост, възникнала в началото на XIV век. Този разцвет се дължи в решаваща степен на инициативата на графиня Мао̀, която дейно насърчавала и покровителствувала развитието на занаятите, съставляващи богатството на нейната провинция.

Когато парижките тъкачници започнали да конкурират работилниците в Арас, Мао̀ не проявила никакво предпочитание и възлагала поръчки и на парижките занаятчии.

Инвентарният опис на имуществата на кралица Клеманс е един от първите, в които се споменават „осем килима с образи и дървета и с девиза на един лов“.

Толкова добър човек, толкова щедър сеньор! Небето си го взе!

Горко ни, горко ни! Толкова добър, толкова щедър!

Той беше като баща на всички ни, беше закрилник на нищите.

Нашият баща, нашият закрилник, загубихме го! Горко ни, горко ни!

Йод Бургундски току-що бил наследил брат си Юг V, починал в Аржили в началото на май 1315 г. и погребан на 12 май в Сито.