Морис Дрюон - Френската вълчица

— Особено откакто обесихме племенника му ди Монфокон миналия месец май — забеляза Робер д’Артоа.

Мортимър се обърна на стола си и погледна изненадано Робер.

— Племенник на папата? Кой племенник?

— Как, братовчеда, нима не знаете? — попита Робер д’Артоа, като се възползва от този повод, за да стане, защото мъчно можеше да остане неподвижен дълго време. Той побутна с ботуша си пъновете, които горяха в огнището.

Мортимър вече не беше за него „милорд“, а беше станал „братовчеде“ поради далечно сродство, което бяха открили по линията на Жан дьо Фиен. Не след дълго щеше да бъде „Роджър“ без повече превземки.

— Ами че не, разбира се! Както бихте узнали! — поде Робер. — Та вие сте били в затвора по благоволение на приятеля си Едуард… Става дума за един гасконски барон, Журден дьо Лил, когото светият отец бе оженил за една своя племенница и който извърши няколко дребни престъпления, а именно кражби, убийства, изнасилвания на дами, обезчестяване на девици, а отгоре на всичко се забавлявал и с младежи. Поддържал около себе си шайка крадци, убийци и други пропаднали типове, които обирали за негова сметка духовници и миряни. Тъй като папата го закрилял, опростили му тия дреболии срещу обещанието, че ще се поправи. За да докаже разкаянието си, направил не друго, ами уловил един кралски сержант, дошъл да му предаде някаква призовка, и го набучил… На какво? На жезъла с кралската емблема, който сержантът носел!

Робер д’Артоа избухна в гръмогласен смях, който издаваше естествената му слабост към престъпниците.

— Не може наистина да се каже кое е било по-голямото му престъпление — че е убил кралски служител или че осквернил кралската лилия с изпражненията на един сержант. Месир Журден увиснал на бесилото в Монфокон, където можете да го видите и сега, ако случайно минете оттам. Гарваните са му оставили малко месо. След този инцидент отношенията ни с Авиньон охладняха.

И Робер пак се разсмя с широко отворена уста, втъкнал пръсти в колана си. Той така искрено се забавляваше, че Роджър Мортимър също се засмя, заразен от него. Смееха се и Валоа, и синът му Филип…

Този общ смях ги сближи. Мортимър внезапно се почувствува приет в групичката на Валоа и се поотпусна. Той разглеждаше със симпатия лицето на монсеньор Шарл — широко, румено лице на човек, който яде много и не се движи достатъчно, поради властта си. След краткотрайните си срещи с него Мортимър не беше виждал отново Валоа. За пръв път се бяха срещнали в Англия за тържествата по случай сватбата на Изабел, а втория път през 1313 година, когато придружаваше английските владетели в Париж за полагане на първата клетва. Всичко това, което му се струваше, че е било вчера, беше толкова далеч! Десет години! Монсеньор дьо Валоа, млад мъж тогава, се беше превърнал в тази масивна и внушителна личност… Хайде! Не трябваше да пропуска възможността да живее, нито да пренебрегва евентуалното приключение. Този кръстоносен поход започна да се харесва накрая на Роджър Мортимър.

— А кога ще вдигнат котва корабите ви, монсеньор? — попита той.

— След година и половина, смятам. Ще изпратя в Авиньон трето посолство, за да уговорим окончателно доставянето на субсидиите, вулите за индулгенции и бойния ред.

— Хубав поход ще бъде това, монсеньор дьо Мортимър, в него ще е нужна доблест и контетата ще трябва да покажат нещо друго, а не онова, което правят при състезания — обади се Филип дьо Валоа, който досега не беше казал нищо, като лицето му леко поруменя.

Първородният син на Шарл дьо Валоа си представяше вече издутите платна на галерите, дебаркирането на далечните брегове, знамената, броните, сблъсъка на тежките френски коне, нападащи неверниците, смачкания под копитата полумесец, мавританските девойки, пленени в дъното на дворците, хубавите голи робини, оковани във вериги… И нищо не би попречило на Филип дьо Валоа да утоли сластта си над тези дебели женоря. Ноздрите му отсега се разшириха. Защото Жана Куцата, неговата съпруга, която му устройваше бесни сцени на ревност, щом погледнеше гърдите на друга жена, щеше да остане във Франция. Ах! Нямаше лек характер сестрата на Маргьорит Бургундска! А напълно възможно е да обичаш жена си и същевременно някаква природна сила да те подтиква да желаеш други жени. Най-малкото кръстоносен поход би бил необходим, та едрият Филип да посмее да изневери на Куцата.

Мортимър се поизправи и дръпна черната си надризница. Искаше да се върне на въпроса, който го интересуваше и който нямаше нищо общо с кръстоносния поход.