Морис Дрюон - Френската вълчица

Но този път атаката й се провали.

— Лейди Жана ще отиде в замъка Уигмор, който занапред ще бъде под надзора на брат ми Кент, докато реша какво ще ми е угодно да направя с имуществата на предател, чието име не желая повече да бъде произнасяно в мое присъствие… преди смъртната му присъда. Мисля, лейди Жана, че ще предпочетете доброволно да се оттеглите там, а не насила.

— Няма що — промълви Изабел, — виждам, че искат на бъда съвсем сама.

— Защо говорите за самота, госпожо! — каза Хю младият с красивия си модулиращ глас. — Не сме ли всички ваши верни приятели, след като сме приятели на краля? А нима госпожа Алиенор, моята предана съпруги, не е постоянно с вас? Хубава книга имате — добави гой, като посочи томчето — и много изящно украсена. Ще бъдете ли така любезна да ми я заемете?

— Но разбира се, разбира се, кралицата ви я дава — каза кралят. — Нали ще ни направите, госпожо, удоволствието да заемете тази книга на нашия приятел Глостьр?

— С голямо удоволствие, сир, с голямо удоволствие. И зная какво значи да заема нещо, когато става дума за нашия приятел Диспенсър. Преди десет години му заех така перлите си и както виждате, все още ги носи на шията си.

Тя още не се предаваше, но сърцето й биеше силно в гърдите. Занапред щеше сама да понася всекидневните оскърбления. Но ако някой ден й се удадеше да си отмъсти, нямаше да забрави нищо.

Хю младият постави томчето върху един сандък и кимна съучастнически на жена си. Лиричните поеми на Мари Френска щяха да отидат при златната тока с лъвове от скъпоценни камъни, трите златни корони, четирите корони, украсени с рубини и смарагди, сто и двадесетте сребърни лъжици, тридесетте големи чинии, десетте златни чаши, златотканата гарнитура за спалня на ромбове, колесницата за шест коня, бельото, сребърните тасове, конските амуниции, украшенията за параклиса, всички онези дивни неща, подарени от баща й или близките й, които съставляваха зестрата на кралицата и които бяха минали в ръцете на любовниците на Едуард, първо Гавистън, после Диспенсър. Дори широката мантия от турска коприна, цялата в бродерии, която бе носила в сватбения си ден, й бе отнета!

— Хайде, милорди — каза кралят, като плесна с ръце, побързайте да се заемете със задачите, които ви възложих, и нека всеки изпълни дълга си.

Този обичаен негов израз, пак формула, която според него звучеше величествено, бележеше края на неговите съвещания. Той излезе, последван от всички други, и стаята се изпразни.

Здрач се спусна във вътрешния двор на Къркхъмския манастир, а ведно с него и малко прохлада от прозорците. Кралица Изабел и лейди Мортимър не смееха да произнесат нито дума, за да не се разплачат. Дали някога щяха да се съберат отново и каква ли съдба очакваше всяка от тях?

Младият принц Едуард, все още с наведени очи, застана безмълвно зад майка си, сякаш искаше да замести приятелката, която откъсваха от нея.

Лейди Диспенсър се приближи, за да вземе книгата, която се бе харесала на мъжа й, хубава книга, чиято кадифена подвързия беше украсена със скъпоценни камъни. Това художествено произведение отдавна възбуждаше алчността й. Когато посегна към него, младият принц Едуард сложи ръка върху книгата.

— А, не, омразна жена! — възкликна той. — Няма ни вземете всичко!

Кралицата отстрани ръката на принца, взе книгата и я подаде на неприятелката си. После се обърна към сина си с едва забележима усмивка, която отново разкри зъбите й на малък хищник. Едно единадесетгодишно дете не можеше да бъде още голяма опора, но все пак то беше престолонаследникът.

В работния си кабинет на първия етаж старият Спинело Толомей повдигна долния край на един стенен килим и като отмести малък дървен капак, разкри тайния отвор, през който можеше да надзирава служещите си в галерията на партера. През тази „шпионка“, флорентинско изобретение, потулена между гредите, месер Толомей можеше да види всичко, което ставаше, и да чуе всичко, което се казваше в банковото и търговското му предприятие. В момента той долови признаци на известно объркване. Пламъците на големите лампи върху тезгяхите трепкаха, служещите не местеха медните жетони по шахматните дъски, които използваха за смятане. Един аршин за мерене на платовете падна върху плочите с трясък. Везните върху масите на сарафите се люшкаха, без никой да ги е докоснал. Клиентите се бяха извърнали към вратата, а надзирателите с ръка на гърдите се бяха вече навели за поклон.