Морис Дрюон - Френската вълчица

Трябваше да имаш съвсем ясен ум, за да не се объркаш в неговото потомство и да знаеш например, когато се говори за госпожа Жана дьо Валоа, дали това е графиня дьо Ено или пък графиня дьо Бомон, съпруга на Робер д’Артоа от пет години насам. Защото на всичко отгоре две от дъщерите му имаха едно и също име. Колкото до Катрин, наследница на призрачния константинополски трон, негова дъщеря от втория му брак, тя бе омъжена за Филип дьо Тарант, принц д’Ахейя, и по-възрастен брат на първата жена на баща й! Истинска главоблъсканица!

Сега монсеньор Шарл предлагаше на английския си внук първородната си дъщеря от третия си брак.

В началото на годината монсеньор дьо Валоа бе изпратил едно посолство, съставено от граф Анри дьо Сюли, Раул Сьовен дьо Жуи и Робер Бертран, наречен Рицаря със зеления лъв. За да спечелят благоволението на крал Едуард II, тези посланици го бяха придружили в похода му срещу шотландците. Но ето че в битката при Блекмор англичаните бяха избягали, като бяха допуснали френските посланици да попаднат в ръцете на врага. Наложило се бе да се водят преговори, да се плаща откуп. Когато най-сетне след толкова неприятни приключения те бяха освободени, крал Едуард им отговорил уклончиво, без да се обвързва, че женитбата на сина му не може да бъде решена така бързо, че този въпрос е много важен и е необходимо да се допита до мнението на парламента, а той ще заседава през юни. Че искал да свърже преговорите по този въпрос с клетвата, която трябвало да положи пред френския крал за Аквитанското херцогство… А после, когато парламентът бил свикан, този въпрос изобщо не бил поставен пред него 11 11 Терминът парламент, означаващ събрание, се употребявал първоначално и във Франция, и в Англия за едни и същи институции, но скоро те приели различна форма и предназначение. Френският парламент, първоначално без постоянно седалище, а впоследствие установен в Париж, бил съдебна институция, упражняваща правосъдие по разпореждане на краля и от негово име. Кралят назначавал съдиите само за една сесия. По време на Филип Хубави съдийската длъжност станала доживотна. Английският парламент имал не само съдебна, но и политическа власт. Той бил един вид разширен кралски съвет, свикван по усмотрение на краля, като той определял и членовете му — едри барони, лаици или духовници и представители на графствата и грасовете, посочвани от шерифите. Политическата роля на Английския парламент по начало се свеждала до двустранно информиране: кралят уведомявал народа чрез избраните от самия него представители за мерките, които възнамерява да вземе, а те от своя страна уведомявали краля с петиции или устни изложения за желанията на народа. Теоретично английският крал бил пълновластен господар в парламента, който символично и пасивно се присъединявал към политиката му, но на практика, ако кралете изпаднели в затруднение или се случели слаби и лоши управници, парламентът налагал волята си на суверена и той трябвало да се съобразява с нея. Подобен прецедент е Великата харта в 1255 година, наложена на Йоан Безземни от бароните. Парламентът се намесва активно и при Едуард II и го принуждава да приеме попечителски съвет от барони, избрани от парламента. .

Затова монсеньор дьо Валоа, загубил търпение, бе използвал първия повод, за да изпрати граф дьо Бувил, в чиято преданост на рода на Капетите никой не можеше да се съмнява и който, макар и да не беше гениален, имаше добър опит в подобен род мисии. Бувил бе уговорил на времето в Неапол, още тогава по нареждане на Валоа, втората женитба на Луи X и Клеманс Унгарска. Той бе попечител на утробата на кралицата след смъртта на Вироглавия, само че не обичаше да говори за този период от живота си. Беше изпълнил и различни мисии в Авиньон пред Светия престол. И имаше безупречна памет относно семейните връзки и сложната плетеница на браковете между кралските династии. Добросъвестният Бувил беше много огорчен, че този път ще се върне с празни ръце.

— Монсеньор дьо Валоа страшно ще се разгневи — каза той. — Ами че той поиска вече разрешение от светия отец за тази женитба…

— Направих каквото можах, Бувил — каза кралицата, — и по това бихте могли да си дадете сметка колко малко ме зачитат… Но не съжалявам толкова, колкото вие. Не пожелавам на никоя друга принцеса от моето семейство да изпита това, което изпитвам аз тук.

— Госпожо — отвърна Бувил, като още повече сниши глас, — нима се съмнявате във вашия син? Струва ми се, че той прилича много повече на вас, отколкото на баща си, слава богу!… Спомням си ви на същата възраст в градината на двореца в Сите или във Фонтенбло…