Морис Дрюон - Лилията и лъвът

В този затвор той умря същата година, като сподели чрез най-необикновени заобиколни пътища съдбата на Прокълнатите крале.

Дали когато от кладата Жак дьо Моле бе произнесъл проклятието си, той бе знаел благодарение на гадателските умения, приписвани на тамплиерите, бъдещето, отредено на потомството на Филип Хубави? Или димът, който го задушаваше, бе разкрил пред ума му пророческо видение?

Народите носят бремето на проклятията по-дълго от владетелите, които са си ги навлекли. Нито един от мъжките потомци на Железния крал не се изплъзна от трагичната си участ, нито един не оцеля, освен Едуард Английски, който не успя да стане крал на Франция.

Ала народът не беше на края на страданията си. Трябваше да изпита на гърба си един мъдър крал, един безумен крал, един слаб крал и седемдесет години бедствия, преди отраженията на друга клада, запалена, за да се принесе в жертва една дъщеря на Франция, да отнесат във водите на Сена проклятието на великия магистър.

Париж, 1954–1960 година

Есандиерас, 1965–1966 година

© 1960 Морис Дрюон

© 1984 Лилия Сталева, превод от френски

Maurice Druon

Le lis et le lion, 1960

Сканиране, разпознаване и редакция: Ивет Костова, 2007

Публикация:

Морис Дрюон. Лилията и лъвът. Книга шеста

Първо издание

Преводач ЛИЛИЯ СТАНЕВА, 1984

Редактор ИРИНА МАНОВА

Излязла от печат м. март 1984 г.

Издателство на Отечествения фронт, София, 1984

Държавна печатница „Балкан“

Maurice Druon. Le lis et le lion

Librairi Plon et Editions Del Duca

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4616]

Последна редакция: 2007-12-29 16:13:20

Католическата църква никога не е налагала строга единна практика и еднакъв ритуал при венчаването. Тя се е задоволявала да спазва местните обичаи и традиция. Затова много често сватбеният ритуал в различните епархии е бил различен. До XVI век годежът бил едва ли не еднакво важен, както венчавката. През 1299 година например крал Едуард I се оженил за Маргьорит Френска пред входа на катедралата в Кентърбъри. В наши дни по време на венчалния обред вратите на църквата трябва да бъдат отворени и ако това не се спази, бракът може да бъде анулиран. В това виждаме някогашния местен обичай. Сватбеният обред в Йорк напомнял ритуала в Реймс.

Религиозен празник, на който във Франция се ядат палачинки.

Б. р. Двусмислена фраза, която може да означава: „Не убивайте Едуард, добре е да се страхувате от това“ или „Не се страхувайте да убиете Едуард. Това е добре“.

За Мао д’Артоа 1328 година е била година на болести и неведнъж се е налагало да й пускат кръв.

През средните векове вместо корона често се е казвало „златна шапка“.

До XVI век големите огледала, в които човек може да се огледа в пълен ръст, не са съществували. Имало е само малки огледала, които се закачали или се слагали върху мебелите, както и джобни огледала. Те са били от лъскав метал както в древността и едва от XIII век насам от стъкло, на гърба на което залепвали с прозрачно лепило калаен лист. Амалгамата от живак и калай на сегашните огледала е била изнамерена през XVI век.

Домът Малмезон, с размери на дворец, по-късно е станал хотел на град Амиен.

Изящна телешка кожа. Б. ред.

Нощно сборище на вещици.

Магьосническите рецепти, широко разпространени през Средновековието, се използвали по времето на Шарл IX и дори на Луи XIV.

Първото от дванадесетте деца на Едуард III и Филипа дьо Ено, Едуард Уудсток, уелски принц, бил наречен Черния принц заради цвета на бронята му.

Бесилките за простолюдието, където били екзекутирани повечето углавни престъпници, се намирали край горичките на Хайдпарк, в местността Тайбърн; трябвало е, значи, да се прекоси целият Лондон и да се излезе извън града. Тези бесилки са били използвани до средата на XVIII век.

Кралят на турнира имал функциите на уредник и имал решаваща дума по всички формалности, свързани с турнира.

Жан Бюридан, роден в 1295 година в Бетюн, в Артоа, бил ученик на Окам. Ползвал се с огромна репутация като философ и теолог. На тридесет-тридесет й две години станал ректор на парижкия университет. Прочул се още повече със спора си с папа Йоан XXII. През втората половина от живота си бил принуден да се оттегли в Германия. Умрял през 1360 година.