Никол Данева - Третият (или Реквием за един убиец)

Наслаждението, което изпита, надхвърляше всичко, което очакваше. Несравнимо с нищо, преживяно от него до този момент, съпоставимо навярно само с върховния екстаз, който, както бе чел, се получавал при религиозна нирвана или при комбиниране на секс с определена дрога. Вместо обикновеното удоволствие настъпваше шеметно излитане към космически висини. Имаше усещането, че е побрал вътре в себе си цялата Вселена. В този миг виждаше в лицето на поредното момиче образа на своята богиня, шепнеше името й и избухваше в експлозията на звездно изригване. Бе намерил решението на задачата и не се съпротивлява дълго на слабия глас на съвестта си. Чувството за мощ и превъзходство бе толкова всепоглъщащо, че всичко друго отстъпваше на заден план. Нито религия, нито дрога можеха да му доставят подобно изживяване — едното отхвърляше като заблуда за разума, а другото презираше като проява на слабост на характера. Потърси отговор на измъчващите го въпроси и в литературата. Откри окултни текстове, в които се споменаваше, че при употреба на хашиш и определен ритуал при обладаването жената — ако наистина е обичана — се превъплътявала в богиня. Изсмя се. Той нямаше нужда от подобни стимуланти. Той бе намерил своята богиня…

Определи празничните дни за свой ден на реванша, създаде си ритуал, който стриктно изпълняваше предната вечер, и с някакво не докрай осъзнато отмъстително чувство избра сребърната кутия на майка си за пазителка на своите трофеи. Това бе реванш за всички изпитани от него унижения и страхове. Реванш за всекидневния упорит труд да поддържа пред другите образа на силен, смел и във всяко отношение съвременен мъж. И в миговете на своя триумф той бе именно такъв, без да има нужда да играе ролята си.

В антрактите се запознаваше с подходящо момиче — колкото и да бе странно, откри, че доста от тях ходеха сами на концерт или театър. Вдъхваше доверие на поредната си жертва със сериозното си излъчване, предлагаше й да я изпрати до дома, а после с ловък похват я обезсилваше и се отдаваше на страстта си, мислейки за своята непорочна блудница.

Оттогава живееше от празник до празник. Понякога вадеше старинната кутия, разглеждаше трофеите си и преживяваше отново мига на своя триумф. Мига, в който властваше над жените.

Сега, на Бъдни вечер, той ще празнува по начин, различен от общоприетия. Този път избра за фон на бурните си чувства Шестата симфония на Чайковски, Патетичната. Отвори кутията и нареди в кръг бляскавото копче и обеците. Те вече бяха с една повече…

Николай подреди снимките на четирите убити момичета върху бюрото си. Помилва с ръка образа на всяко едно от тях. Млади, образовани, хубави. Нито едно не е имало леко поведение. И четирите са били високи, с хубави фигури. С това обаче свършваха приликите. Момичетата бяха с различен произход, едно дори беше дошло да учи в София от малко габровско село. Нямаха общи познати, нито имаше вероятност да са се познавали помежду си. Обличаха се различно, но в приетия от младите стил на лека небрежност.

Още веднъж прочете изготвения от психолозите профил на предполагаемия престъпник. Мъж на средна възраст около 30-те, плюс-минус две години, в добро физическо здраве. Със сигурност добре изглеждащ или поне с прилична външност — иначе не би могъл да привлече вниманието на момичетата, с които най-вероятно се е запознавал предварително. От предположението, че владее източни похвати, следваше, че е положил големи усилия върху физическото си формиране. Обременен най-вероятно с неблагополучно детство, от което излязъл с огромен комплекс за малоценност, този тип би трябвало да го прикрива с разкрепостените си обноски. Обикновено в такива семейства майката е невротизирана, зациклена на собствените си проблеми — било с мъж, било заради някакво заболяване, заради прекалена амбициозност в кариерата или поради елементарен егоизъм. Бащата като правило живее свой живот, без да участва във възпитанието на децата. Липса на душевен уют и топлина в семейството, липса на разбиране от страна на възрастните, строг контрол и повишени изисквания или напротив — пълно отсъствие на такива, са само част от факторите, довели го до твърде дебалансирана душевна структура. В съчетание с определени качества като лабилна психика и прекалена ранимост на чувствата например, себевъзприятието му е било изтласкано извън границите на нормалното. При наличие и на шизоиден характер такъв човек много трудно успява да се приспособи към заобикалящата го реалност, затваряйки се в свой измислен свят. От самотата и сексуалната неудовлетвореност, гарнирани с наранено самолюбие, най-често се образува експлозивна смес, изразяваща се в насилие. И въпреки всичко много деца, израснали в подобна среда, не стават престъпници. Трябва да е имало още нещо, което го е превърнало в опасен сексуален маниак. Нещо е отключило агресията и тя буквално е изригнала през последните месеци.