Добри Жотев - Как Лесньо стана дресьор, после рибар, и как на края изяде шамар

Лесньо наш се окопити
в топлата поляна
и уплашен се запита:
„А сега що стана?“
Шаро, да му се не види,
свърши я голяма
и нанякъде отиде —
никакъв го няма.
Там бригадата примира
за водица хладна.
Тате как ли се нервира —
само да му падна!
Със чепатата тояга
ще ме напердаши.
Не, във къщи се не връщам
след такива каши.

Трябва да се действа смело —
ще отида в друго село.
Да, но там ще свърши всичко —
ще ми викне някой чичко:
„Ти момче, що правиш тука,
та се скиташ тъй наслука?“
Хъка-мъка ще преглъщам,
във страни ще се извръщам,
ще ме пипне оня здраво
и със мен при тате право!

Да отида в планината?
Страшна е и непозната!
Да отида в град голям?
Но какво ще правя там?
Да отида пък при Драго
в пионерския ни лагер?
Там живот ще се живее,
само че не знам къде е!

Лесньо се загледа в друма
и замислено продума:
„Колко много ми е жал,
дето нямам папагал!
Папагал със крива човка,
който с малка подготовка
ще започне да говори,
да се кара и да спори.
То тогаз ще бъде лесно,
ще отида в град чудесен
и във някой славен цирк
ето ме дресьор велик.

Колко много ми е жал,
дето нямам папагал!
Може пък… я чакай, чакай.
Може да дресирам сврака,
или пък кълвача, който
там почуква по дървото.
Да, кълвача много скоро
ще науча да говори,
но ще трябва с мъдър план
да го хвана във капан!“

И постави си юнака
хитрата задача —
хитро скрит сред върбалака
да следи кълвача,
Че кълвача ще подскача,
тука-там ще чука
и на края ще се вмъкне
в родната си дупка.
Влезе ли, тогава може
да се прави всичко —
той на отвора ще сложи
своята торбичка.
И намисли ли кълвача
пак навън да хвръкне,
във торбичката му, значи,
изведнъж ще хлътне.

А кълвача чука, скача,
чопли се, поспира
и за близката опасност
хич не подозира.
„Стоп!“ — героят се вторачи,
че съгледа как кълвача
влезе, без да се обръща,
в тясната си дупка-къща.
Със торбичката в ръката
Лесньо стигна до върбата,
поослуша се и с вик
дупката закри за миг.
Изведнъж героят сети,
нещо блъсна му ръцете
и в капана се замята
жертвата крилата.

Лесньо постоя минута,
взе торбичката на скута
и си каза: „Как да бръкна
и кълвача да измъкна?“
Позамисли се, въздъхна,
смело пръстите си пъхна,
но от болка изрева,
че кълвача му с кълвач
клъвна хубаво дресьора
и излитна във простора.

Лесньо плесна смешно с длани
и зловещо се закани:
„Малките ти ей така,
аз ще смажа с таз ръка!“
После яростно подсмръкна,
в дупката жестоко бръкна.
Но, оказа се тя тесна,
та героят наш се стресна:
„Я ръката ми как влезе,
пък не може да излезе!“
Поогъна я наляво,
бързо дръпна я направо,
след това напъна вдясно,
не, не може — тясно!

Вляво, вдясно, умори се,
а ръката му стои си,
зачервена, изподрана,
все във дупката завряна.
Вдясно, вляво и на края,
нос увесил, се отчая.
Да, със славния си план
сам попадна във капан.

Но там някой сред листата
май че се подава?
Не пои ли на реката
Яни свойта крава?
Да, самият Яни, той е!
Лесньо наш застена:
„Яне, чуй братленце мое,
я ела при мене!“
„Чакай, Лесньо, само малко,
ето ида, ида!
Гледай ти картина жалка,
тюх да се не види!
Ножчето ми — на̀, вземи го,
остро е и ново.
Дялай дупката! Тъй! Стига!
А дръпни — готово!“

Неусетно падна вечер,
зашумя дъбрава,
Лесньо наш на Яни рече:
„То така не става!
Да дресираш, туй е трудно,
нещо специално!…
… Тихо, нещичко ми хрумна —
ех, че идеално!

Идваш, братко, с мене в цирка,
там сред шум и хора
всеки «браво» ще ни вика!
Ставаме дресьори!
Малко нещо трябва само —
да отидем с тебе двама
в храстите на Див Тръмбеш
и да хванем таралеж.
Виждал ли си ти, когато
зърнат еж посред нивята —
и му чукат с тенекия,
как като левент гидия
той затропва от сърце.
таралежово хорце?
Да, защо ми е кълвача,
ежко без дресура скача.
Тръгваме към Див Тръмбеш,
да намерим таралеж!“

Яни дръпна го тревожно:
„Не, почакай — тъй не може,
виж, сега е вече тъмно!
Утре, щом като се съмне!“
Лесньо спря и се намръщи:
„Няма да се върна в къщи —
счупи новото бардуче
глупавото куче!“
Янето тогава рече:
„Щом е тъй, то тая вечер
ще преспим покрай реката,
там, на завет до върбата.
За храна ще хванем мрени
тук ги има, слушай мене!
Въдицата ми е в нас,
ще я донеса завчас.“