Луи Жаколио - Изгубени в океана

— И по-късно, когато наблюдавах господин Сетен, винаги ми се е струвало, че в него няма тази искреност и прямота, която намирам в Бартес.

Жюл Прево сви рамене.

— Не знам — каза той, — и аз вече десет години го наблюдавам…

— Позволи ми да довърша, скъпи. Освен всичко останало той има студено сърце. Ще ти разкажа нещо, което се случи в твое отсъствие. Бартес, Се-ген и още няколко гости седяха у нас и разговаряха. Темата беше бедственото положение на жената и децата на Бернар, който фалира миналата година. Като чу за лишенията, които те бяха принудени да търпят, Бартес не можа да скрие съжалението си. „Бедните жени!“ — възкликна той. „Няма нищо, отвърна Сеген, страданието им е заслужено, защото, когато Бернар беше богат, нямаше по-глупави и по-надути от тези дами!“ Аз се притесних и смених темата на разговор. Седмица след това отидох у Бернар, за да им помогна с нещо, и представи си какво узнах! Едмон, в желанието си да им бъде полезен, но без да ги оскърби, като открито предложи милостиня, прибягнал до малка хитрост. Заявил, че дължал пари на Бернар, които не успял да му върне, защото бил зад граница, и сега се чувствал задължен да се разплати. Нима такова благородство не е рядкост в наше време!?

— Напълно съм съгласен с теб, мила. Тази постъпка на Бартес го издига още повече в моите очи. Той наистина ще бъде добър съпруг за Стефани. Но защо се смееш, Сюзан?

— Виждаш ли, скъпи, след всичко това аз мисля, че не е лошо това, че Стефани не е равнодушна към Бартес.

— Наистина ли? Отлично! Тогава няма какво повече да говорим! На тебе оставям да преговаряш; с младите. Още днес очаквам да ми съобщиш резултата, а в най-скоро време ще обявим и годежа.

— С удоволствие ще се заема с това, скъпи! — отговори госпожа Лемер и се приготви да мине в другия салон.

— Почакай, Сюзан! Не е ли по-добре да обявим годежа още тази вечер?

— Би било чудесно.

— Хайде, върви, скъпа! — изпрати я с целувка Жюл Прево.

Мадам Лемер влезе в залата за танци. Стефани, зачервена от удоволствие, танцуваше с Едмон. Майка й направи знак на младата двойка да я последва в будоара.

Едва банкерът и неговата съпруга излязоха от малкия салон, и двете половини на тежката завеса се отвориха. Оттам се показаха двама души, мълчаливи и бледи, сякаш току-що бяха извършили престъпление.

Албер и главният деловодител на баща му, Жюл Сеген, се бяха вмъкнали в този салон съвсем не с намерението да подслушват, но бяха изненадани от домакините на тържеството и без да успеят да разменят и една дума, едва успяха да се скрият зад спуснатите завеси на прозореца.

Наистина банкерът и жена му дори не подозираха, че не са сами, но и младежите не бяха предполагали, че ще станат неволни свидетели на техния разговор.

Когато семейството с тридесетгодишен брак излезе, неволните шпиони напуснаха скривалището си. По лицето на Жюл Сеген все още личеше уплахата, която бе причинена от внезапната поява на домакините.

Албер, усвоил от хората, с които дружеше, навика да гледа несериозно на всичко, пръв наруши мълчанието:

— Пфу, дявол да го вземе, едва не се задуших в тази клетка! Почтеният ми баща можеше да ни спаси по два начина или да отвори вратата на нашия затвор, или да си излезе. Той избра второто и толкова по-добре — и за него, и за нас. Представяте ли си физиономията на виновника за моя живот, ако беше отгърнал завесата! Тогава щеше да се получи диалогът от оня виц, в който бяха открили един господин в гардероба в два часа през нощта. Попитали го: „Какво правите тук?“, а той отговорил „Разхождам се!“ Но защо сте толкова мрачен? Да не се изплашихте?

— Не, но си мисля…

— Какво?

— Сега ще разбереш…

— Как намираш идеята на баща ми да омъжи Стефани за Едмон?

— Точно за това исках да поговоря с тебе. Но по-напред ми кажи защо ме доведе тук?

Този въпрос изведнъж направи Албер сериозен и неспокоен, какъвто беше влязъл в салона.

— Виждаш ли — каза той, — искам да те помоля за една услуга.

— Ако е възможна — отговори Сеген, — знаеш, че винаги можеш да разчиташ на мен.

— Свързана е с твоята специалност, тоест с пари. Кажи ми как си уреждат вашите клиенти кредитите, които получават от вас?

— Много просто — като правят баланс в края на всеки месец.

— Отговорът ти не ми е много ясен! Както и да е, но ми се струва, че бих пропаднал, ако че ми помогнеш. Няма да ми остане нищо друго, освен да си пръсна черепа или да избягам в Америка, за да се спася от гнева на баща ми!