Луи Жаколио - Изгубени в океана

Старият Жюл Лемер беше принуден да пренасочи надеждите си от двамата си сина на бъдещия, си зет. Третото му дете беше дъщеря на осемнадесет години.

Тя се казваше Стефани и беше прелестно момиче, красиво като майка си и с превъзходен характер Нежното й лице излъчваше доброта и невинност. Образована, умна и мила в обноските си, тя можеше да даде щастие на всеки, който би съумял да спечели ръката й.

Жюл Прево усърдно се залови със задачата да й намери съпруг, но работата се оказа по-трудна, отколкото бе предполагал. На него му трябваше зет, конто щеше да продължи делото и предприятието му. Освен това трябваше и да се харесва на Стефани. Бащата никога не би се съгласил ха даде дъщеря си на мъж, когото тя не обича.

Като напразно търси такъв човек във всички познати семейства, у банкера се роди една блестят а идея, която той сподели с жена си по време на тържеството по случай тридесетгодишнината на техния брак.

Празникът беше в разгара си, когато Жюл Прево повика съпругата си в малкия салон, в близост до танцувалната зала, и като я прегърна развълнуван, каза:

— Скъпа моя, днес се навършват точно тридесет години, откакто двамата с тебе вървим ръка за ръка по пътя на живота! Позволи ми да ти благодаря от сърце за щастието, с което ти ме дари!

— Но също така и ти — отговори госпожа Лемер, дълбоко трогната — винаги си бил образец из нежен съпруг и баща.

— Само една мисъл ме безпокои! Едно нещо, което липсва, за да бъде щастието ми пълно — да видя Стефани омъжена! Знаеш, че отдавна ме занимава мисълта да я дам на човек, който би могъл да й достави радост в живота и в същото време да продължи започнатото от мене дело. За жалост и досега този план остава неосъществен, защото в нито едно семейство, съответно на нас по богатство и положение в обществото, не открих подходящ мъж за Стефани. Докато накрая ми хрумна една добра идея!

Тук банкерът внезапно замълча, ослуша се и като приближи завесата, която отделяше салона с гостите от зимната градина, рязко я отвори Там нямаше никой.

— Какво има, Жюл? — попита учудено госпожа Лемер.

— Нищо, нищо, мила моя — бързо отговори той. — Стори ми се, че в градината има някой… Но съм се излъгал. Да продължа мисълта си Аз мислех, че въпросът за състоянието на нашия бъдещ зет е от второстепенно значение, стига избраникът да отговаря на другите условия да направи Стефани щастлива и да продължи моята работа Щом реших това, престанах да търся за дъщеря си мъж от средата на богатите семейства и се огледах сред нашите служещи Спрях се на двама младежи, които притежават в еднаква степен търсените качества. Нима не се сещащ кои са?

— Не, моля — засмя се госпожа Лемер, давайки да се разбере, че има някого предвид.

— Тогава кажи, скъпа! Ако изборът ти съвпада с моя, това още повече ще затвърди моето решение.

— Навярно си се спрял на Едмон Бартес и Жюл Сеген?

— Съвършено вярно! На моя главен касиер и главния ми деловодител И двамата са под тридесет години, но заемат високи длъжности в моята банка Едмон Бартес се отличава с остър ум, пресметливост и благоразумие. Като моя дясна ръка познава работата в банката толкова добре, колкото п аз. Способен е да ме замести още утре В същото време е красавец и изящен кавалер Произхожда от добро семейство — баща му е дивизионен командир в Невер, генерал.

— Ако се интересуваш от мнението ми — забеляза усмихната Лемер, — бих избрала без колебание…

— Бартес!

— Да!

Жюл Прево скочи ненадейно от мястото си и се спря до вратата към зимната градина. И този път не откри нищо подозрително, макар че разгледа най-внимателно наоколо.

— Чудно — избъбра той. — Все ми се привижда някой.

— Стига, Жюл — опита се да го успокои госпожа Лемер, — кой би имал нужда да ни шпионира!

— Права си, скъпа… И така, би предпочела Бартес. Мога ли да знам защо?

— Първо ми кажи какво мислиш за втория претендент!

— С удоволствие! Жюл Сеген е също толкова млад и красив, колкото е Бартес, макар че неговата външност е от по друг тип По ум и способности не пада по-долу от Едмон, познава всички работи във фирмата до съвършенство Най-после, произхожда от порядъчно семейство Баща му като съдия в Сенския департамент се ползва с всеобщо уважение Е, кажи сега какво имаш против Сеген?

— Виждаш ли, Жюл — започна госпожа Прево Лемер, — при всичките му достойнства, които не искам да оспорвам, този човек от самото начало ми направи неприятно впечатление…

— Но не бива да се вярва на първото впечатление, мила! — прекъсна я съпругът й.