Ашли Сноу - Мод

— Нищо особено. Искаше да покаже колко е умен.

Музиката поде лек рефрен и около тях започнаха да се образуват двойки за танца. Въздухът бе изпълнен със смях и викове и Мод едва чуваше какво й говореше Алън.

— Искаш ли да танцуваме? — извика той в ухото й.

— А вие? — понечи да каже Мод, но изведнъж някой я сграбчи за ръката. Тя се обърна и видя ухилената физиономия на сър Бексли.

— Мод, прекрасно малко създание! Трябва да позволиш на своя щедър господар едно завъртане на дансинга тази вечер. Да вървим!

Мод отчаяно погледна към Алън, който пристъпи към нея.

— Вече я бях поканил, сър, но тъй като увеселението е ваше, щом настоявате, ще ви отстъпя тази чест.

— Разбира се, че настоявам — каза Бексли и повлече Мод към средата на дансинга. Тя погледна към Алън и усмивката му й вдъхна кураж. Партито наистина принадлежеше на Бексли и тя му дължеше поне един танц. Всички знаеха, че гордата му съпруга никога нямаше да се унижи да танцува народни танци и до края на нощта господарят щеше да е танцувал с всяко едно от присъстващите момичета.

В края на краищата нещата не изглеждаха чак толкова зле. Имаше много тропане с крака и подвиквания, като господарят също се стараеше да не изостава. Всички, от прислугата до дребните благородници, бяха увлечени от веселбата и явно бяха решили да лудуват до насита. Дори и Алън бе увлечен във вихъра на празненството и се включи в танца заедно с една от актрисите. Той завърши на една и съща редица с Мод и през цялото време се стараеше да бъде близо до нея, особено когато мъжете трябваше да целуват партньорките си. Тя получи една лека целувчица по бузата от Алън, придружена от многозначителен поглед, и едно влажно и шумно млясване от господаря си.

Музиката от танца още не бе заглъхнала, когато Алън я хвана за ръка и я изведе навън.

— Доста е изтощително — каза той, прегърна я през кръста и я поведе по пътеката, която водеше надолу към ливадите.

— Затова ли пожелахте да излезем навън? — дяволито попита Мод.

— Не Прекрасно знаеш, че не за това. — При първата купа сено той легна върху дъхавата трева и я придърпа към себе си. Мод нямаше нищо против да поспре и почине, когато откъм съседната купа долетя хихикане и тя видя как два силуета се откроиха на фона на нощта. Разпозна в тях Хети и едно от момчетата, работещи в конюшните, и се почувства неловко. После нарочно увеличи разстоянието между нея и Алън. За нейно голямо учудване той не се възпротиви.

Мод се излегна по гръб, впери поглед в звездното небе и въздъхна:

— Мисля, че никога не съм се чувствала толкова щастлива!

— Имаш право да бъдеш щастлива — замислено каза Алън и се облегна на единия лакът, за да я разгледа. На фона на лунната светлина тя бе още по-красива, отколкото вътре, в ярко осветения обор. Той се учуди на внезапно обзелото го чувство на възхищение. Още преди много години се бе убедил, че бурният му живот го бе направил безчувствен към девичата невинност, а ето че сега седеше до това момиче затаил дъх от вълнение. Свежият дъх на сеното действаше ободряващо след лепкавия, наситен с миризма на изпотени тела въздух в затвореното помещение. От него долиташе приглушеният звук на цигулките, който едва смогваше да се извиси над смеха и крясъците на танцьорите. Когато Хети и приятелят й си тръгнаха, около тях отново стана тихо и те усетиха нощта в цялата й прелест.

— Щастлива ли си от живота си тук, в Торнууд? — попита той и на свой ред се излегна по гръб и се загледа в тъмното небе.

— Ами, не е чак толкова лошо. От седемгодишна работя в кухнята и работата не ми тежи. Господарят се държи добре със слугите. Жена му е тази, която ни създава проблеми, защото едва ли я бива за нещо по-различно.

Алън пъхна ръце зад тила си и впери поглед в звездите. Той почувства как тялото му постепенно започва да се отпуска след изнурителния и тежък ден.

— На господаря ти едва ли му е много лесно да живее с такава жена. Тя е същинска Катерина Минола.

— Коя е Катерина Минола?

— Героиня от една пиеса. Ако четеш пиеси, няма как да не знаеш коя е, защото тя е една пословична сръдла.

— Господарят ми спомена, че може да ме преместят на работа в къщата, където работата е по-лесна. Мисля, че там ще ми хареса.

— Хм, на твое място бих внимавал с такъв господар наоколо. През цялото време те гледаше така, сякаш искаше да те схруска.

— Колко странно! Кук винаги ме е предупреждавала за него, а досега той почти не ме забелязваше. — Всъщност доскоро, помисли си тя, когато си спомни за странния поглед, с който я бе фиксирал тази сутрин при кладенеца.