Ашли Сноу - Мод

— Мод. Мод Мелингам.

— Елате, Мод! — провикна се лорд Понсфърд и я задърпа за ръката. — Вечерята ни чака.

— За мен ще бъде голяма чест да ви поканя на вечеря, мис Мод — предложи Алън.

— Няма да стане — озъби се негова светлост. — Тя е с мен. Мис Мод не харесва особено много актьорите — изръмжа той и заплашително вирна дългия си нос.

— Защо не вечеряте с мен, лошо момче такова — каза Елиза. — Уж ми обещахте, а все не успявам да ви примамя.

— Хрумна ми една чудесна идея — възкликна Алън. — Защо да не вечеряме всички заедно? Мисля, че ще прекараме много весело.

Усмивката на Елиза застина.

— Не, не. Това е невъзможно. Лорд Понсфърд и Мод имат ъ-ъ… уговорка за тази вечер. Вечерята им ще бъде твърде интимна.

— Но те могат да спазят уговорката си и след вечеря. Нямам никакво намерение да им се меся.

— Дума да не става, младежо — отвърна Понсфърд с ледено изражение.

Алън се обърна към Елиза.

— Продължавам да мисля, че ще ни бъде много приятно. А след това всички можем да де отдадем на специалните ни… уговорки. — В думите му прозвуча явен намек, който бе достатъчен, за да накара сърцето на старата дама да забие от вълнение.

— Добре, смятам, че това може някак да се уреди — предаде се най-накрая Елиза.

— Настоявам! — каза Алън и задържа погледа си върху очите й.

— Ваша светлост, сега само набързичко ще хапнем четиримата и после ще се разделим — заумилква се Елиза около вбесения Понсфърд. — Обещавам ви, че това изобщо няма да се отрази на обещаното ви удоволствие.

Мод с погнуса видя как Алън свойски обгърна дебелите рамене на Елиза и глуповато й се усмихна, повеждайки я към вестибюла.

— Надявам се да се окаже права — изръмжа Понсфърд и последва Мод.

Вечерята бе сервирана в закрита с драперии ниша в една от най-крещящо обзаведените стаи, които Мод някога бе виждала. Стените бяха облепени с тапети и по тях висяха множество картини, изобразяващи различни любовни пози. Насред стаята се издигаше огромно балдахинено легло със завивки от розов сатен. Мебелировката беше боядисана в бяло, със златна украса, но твърде оскъдна. Пространствата между картините бяха заети от високи огледала с декоративни рамки, които отразяваха светлината от свещите по аплиците. Отначало Мод мислеше, че това бе стаята на Елиза, но след известно време разбра, че нейната стая се намираше зад една плътно затворена врата, която едва се очертаваше в близката стена.

На всички бе ясно, че вечерята е само прелюдия към други, по-съществени неща. На масата, в порцеланови блюда бяха подредени закуски от студено месо, различни сирена и фруктиера с плодове. Имаше и няколко чаши и не повече от четири бутилки вино, подредени върху ниската странична масичка.

— Предпочетох да отпратя прислугата — каза Елиза и повдигна обръчите на роклята си, за да се намести на един от столовете. Единствената прислуга, която Мод бе виждала, откакто бе дошла в къщата, бе дебелата Гертруд, и веднага й стана ясно, че Елиза се стараеше да блесне пред мъжете. Но тъй като Алън бе при нея в стаята, тя бе спокойна и разумно реши да не се обажда. Той се нахвърли върху храната, сякаш присъстваше на царско угощение, непрекъснато пълнеше чашата на Елиза и не спираше да разказва забавни истории от живота в театъра. Смехът на Елиза ставаше все по-дрезгав и с всяка следваща чаша тя все по-трудно се задържаше изправена на стола. Мод нервно забеляза, че лорд Понсфърд упорито отказваше да пие. Вместо това той не преставаше да я опипва, да стиска ръцете й, да я обсипва с влажни целувки и дори да плъзга ръка под полата й въпреки широките обръчи, които доста затрудняваха опитите му да стигне по-нагоре. Алън полагаше огромни усилия, за да ги забавлява, и не спираше да бърбори, докато Елиза все повече и повече се напиваше, а лордът ставаше все по-влюбен.

Най-накрая тя отчаяно се пресегна към чашата му и уж неволно я бутна, за да се разлее върху полата й.

— О, Боже, толкова съм непохватна! — престорено извика тя и използва момента, за да се отскубне от ръцете му.

— Не се притеснявайте — каза Понсфърд и побърза да попие полата й с носната си кърпичка. — Така или иначе скоро ще ви се наложи да я свалите. Да се надяваме, че този нахален актьор ще разбере, че е нежелан, и ще си тръгне с мисис Финчли.

— Нахален! Сър, вие ме обиждате…

Мод отправи към Алън един предупредителен поглед.

— Поне ми позволете да ви напълня отново чашата — каза тя и отново се отскубна от ръцете на Понсфърд. Тя взе чашата, обърна се с гръб, напълни я и изсипа течността от флакончето. После леко я поклати и когато счете, че съдържанието се е разтворило, се върна обратно на масата.