Мартин Скот - Траксас

Тюрай е разделен на пет административни единици, всяка от които се управлява от префект, който на свой ред, покрай многото други задачи, командва и Градската стража. Префектът на Тамлин Галвиний беше едър грубоват тип, който, без да губи време в увърталия, ме уведоми, че съм загазил здравата.

— Ние тук не обичаме особено частните детективи — добави той. — Не го усуквай, ами казвай веднага защо уби Атилан?

— Не съм го убил.

— Тогава какво търсеше в градината?

— Минавах напряко.

Върнаха ме в килията. Беше горещо и миришеше на изпражнения. По-скоро от съклет опитах да отключа вратата със заклинание, но не се получи. Както и следваше да се очаква. Вратите в затвора са под постоянното наблюдение на магьосниците на служба към Градската стража, а те използват мощни заключващи заклинания.

Часовете се нижеха един след друг. Чух възвестителят да обявява сабап, часа за следобедната молитва. По това време всички искрени последователи на Правата вяра — на теория цялото население на града — би трябвало да са на колене и да се молят. За втори път, защото времето на първата молитва е сабам, в зората на деня. Твърде ранен час за грешници като мен, предпочитах да го проспивам. Реших, че след като съм се разминал със сутрешната молитва, няма смисъл да подхващам следобедната.

Вратата се отвори със зловещо скърцане и в килията влезе капитан Рали.

— Не знаеш ли, че сабапът е задължителен за всички тюрайци? — изсумтя той.

— Ти също не си на колене, гледам.

— Аз съм тук по служба.

— Каква служба?

— Пратиха ме да ти кажа да престанеш да се правиш на глупак и да обясниш на префекта каквото те пита.

Изпитвах облекчение да видя капитан Рали, макар и не особено. Двамата се знаехме от много време, дори бяхме воювали в един и същ батальон по време на войната с орките. По онова време бяхме добри приятели, но развалихме дружбата, след като ме изхвърлиха от двореца. Можеше да знае, че не съм глупак, но и не ми дължеше нищо.

— Виж, Траксас, никой от нас не желае да те задържа тук. Имаме си достатъчно проблеми. Сигурно ще почувстваш облекчение, ако ти кажа, че не мислим, че ти си намушкал Атилан.

— Префект Галвиний не мисли така.

Ако се съдеше по физиономията, която направи Рали, той не беше на особено високо мнение за префекта.

— Нашите магьосници изследваха ножа и мога да те уверя, че по него няма следи от твоята аура. Естествено, опитният магьосник може да премахва и последните останки от нечия аура, но теб не те бива в тази работа.

— Вярно, капитане. Аз съм само един дребен мошеник.

— От друга страна, засякохме твоята аура вътре в къщата. Какво правеше там?

Зареях поглед в тавана.

— Траксас, имаш ли представа колко сериозен е въпросът? Атилан беше ньоджански дипломат. Посланикът вдигна олелия до небесата. В двореца цари суматоха. Самият консул ще дойде да те разпита.

Сега вече бях впечатлен. Консулът е висшият тюрайски чиновник, който отговаря единствено пред краля. Капитан Рали се ококори срещу мен и аз на свой ред се облещих в него. Ние сме връстници, но капитанът има мургаво обветрено лице и е в по-добра форма от мен. Дългата руса коса и широките плещи са достатъчна атестация за успех сред придворните госпожички, а и се беше наконтил с ново черно наметало и шапка. Не, капитанът не беше глупак. Хитър беше като елфически търговец. Половината от тъпанарите в Градската стража не можеха да му стъпят на малкото пръстче.

— Е, ще кажеш ли какво става?

Мълчах.

— Зная, че не си убил Атилан — продължи той. — Може само да си наминал оттам да вземеш нещо.

— Не ставай глупак.

— Глупак? Може би. Едно време не би сложил ръка на чуждото, но дочух, че нещо си задлъжнял пред Братството. Петстотин гурана не са малко пари.

На лицето ми се изписа изненада.

— Скочил си право в кацата с говна, Траксас. Ако не си платиш, ще поднесат главата ти на Юбакс. Зная, че ти трябват пари, което би обяснило присъствието ти в богаташка къща, където не си бил поканен. Тъй че защо не вземеш да изпееш всичко?

— Не обсъждам работата си с хора от Градската стража. Ако го правя, да съм останал без клиенти.

— Че кой ти е клиентът?

— Може и да нямам.

— В такъв случай още не е късно да удариш една молитва. Защото ако не ни кажеш в какво си се забъркал, може да ти е последната.

И излезе. Въздъхнах и поклатих глава.

По-късно подкупих тъмничаря да ми донесе вестник.

„Прославена и достоверна хроника на всички световни събития“ е само един от многобройните вестници, които излизат ежедневно в Тюрай. Нито е „прославен“, нито кой знае колко „достоверен“, но поне става за убиване на времето. Състои се от един-единствен, доста зле отпечатан лист, който често не съдържа нищо повече от клюки, но него ден беше посветен почти изцяло на смъртта на Атилан, около която ньоджанският посланик наистина вдигаше неописуема врява. Вече бе успял да изрази официалния си протест пред краля по повод това грубо нарушение на дипломатическата етикеция. Навярно беше прав — едва ли можеш да спазиш етикецията, след като си намушкал една толкова важна персона. Представих си какво му е на краля, дето и без друго трепереше как да запази крехкото примирие с могъщия ни северен съсед. Какво друго му оставаше освен да стовари всичко върху мен, та поне случаят да бъде решен бързо.